Отдавна свикнахме бездомниците да ровят из кофите за боклук. Ако в началото сърцата на хората с домове се свиваха при гледката на хората без дом, сега, съвсем честно, не ни ли дойде вече до гуша от разхвърляния по улицата боклук след тях? И дори от самите тях. Факт е, че често след „боклукчиите” половината боклук е не вътре, а извън, разхвърлян по улиците. Не е ясно защо не си ровят кротко из сметта. Дали пък не изразяват гневовете и разочарованията си, докато разкъсват прилежно събрания от нашите домове боклук и го разпиляват, за да минем покрай него, за да видим, за да попитаме. Сигнал за безпорядък ли е или просто вик за внимание? Нямам представа какво знаят бездомните за небездомните, но нахранените и подслонените избягват да се доближават до страховете си, материализирани от клошарите. Така или иначе, преди години режисьорката Мария Ганева събра смелост и надникна в съдбите на няколко от тези наши братя и сестри, които похапват, ако захвърлим нещо недоядено по улиците и пийват нещо забравено и недоизпито... пак по улиците.
Странни са човешките кръговрати. Няма отговор на въпросите: Защо на мен? Защо на него? А защо не на мен, а на него? И т.н.
