Борбата с фалшивите новини и пречките пред свободата на медиите на Стария континент са основните теми на продължаващата и днес медийна среща в София, на която е домакин Българското Национално Радио. За събитието в НДК дойдоха над 100 участници от близо 40 държави от Европа, Азия и Африка, представляващи 44 обществени медийни организации.
25-ата Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) се провежда за първи път в България.
Къде се намира страната ни на световната медийна карта и каква е причината да сме на дъното на класацията за свобода на медиите. Това бе темата на специално блиц интервю, което Лъчезар Вълев направи с генералния секретар на „Репортери без граници” Кристоф Делор по време на форума.
„Според годишния индекс за свобода на медиите по света, който се изготвя от „Репортери без граници” и се публикува всяка година, България за съжаление е на последно място в Европа – както сред страните от Европейския съюз, така и на Балканите. България заема 111 място от общо 180 държави в доклада“, каза Делор.
„Ясно е, че ситуацията в България трябва да се подобри. Това трябва да е приоритет на властите, защото това е ключов въпрос по отношение на демокрацията. Другата седмица в четвъртък излиза новата класация. Но не мога в момента да коментирам на кое място ще бъде България там. Предстои да видим“, добави той.
- Какви са причините днес да сме на това незавидно място в класацията и за шеметния спад, който отбелязваме през последните 10 години? За сравнение - през 2007 г., когато се присъединяваме към ЕС, България е на 51-во място.
- Трябва да отбележим, че има различни нарушения на свободата на медиите в България. Те са свързани със заплахи и опасности, пред които са изправени журналистите. Ние разглеждаме и неясните обстоятелства около убийството на телевизионната журналистка в Русе. В България, повече отколкото в други страни, има конфликт на интереси. Много от тях са свързани с олигарси, които са купили медии и ги използват за упражняване на влияние. Понякога дори отправят заплахи към хора, определяни от тях като врагове. Също така има съдебни дела, които се водят срещу медийни групи, определяни като независими. Това са основните причини, заради които България е на това място в класацията за свобода на медиите.
- В тази среда, която и вие описахте и във времената на фалшиви новини и дезинформация, каква трябва да е ролята на обществените медии като Българското национално радио?
- Първото и най-важно нещо е да правим разликата между държавните и обществените медии. За съжаление в Европа има правителства, които смятат, че финансираните с публични средства медии или тези, получаващи държавно финансиране, трябва да бъдат нещо като пропагандна машина на правителството. Това например стана в Полша. Там те имаха обществена медия, която да кажем, че работеше в полза на обществото. Няколко месеца по-късно обаче успяват да я превърнат в държавна пропагандна медия. Понякога това може да бъде много опасно. На първо място обществените медии трябва да работят за обществото, а не за правителството. Който и да те финансира – частни или обществени фондове – независимостта на редакционната политика трябва да е абсолютно ключова. В един доминиран от частната конкуренция свят, понякога журналистиката изпитва икономически затруднения, което може да доведе до спад в нейното качество. През следващите години, дори десетилетия, именно обществените медии ще имат ключовата роля да работят в подкрепа на демокрацията чрез посочване на фактите, които ни помагат да разбираме света и нашето обкръжение и които циркулират в информационната и новинарска джунгла, в която живеем. В тази среда често важи законът на джунглата - хищниците винаги оцелява и много често тяхната цел е да разпространяват своята пропаганда.
