Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.
През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с пчелите – не бива да нарушаваш спокойствието им и да се намесваш в порядъка им. Трябва да спазваш правилата на пчелите, за да имаш силен кошер, който дава много мед. Просто и ясно. В кошера има порядък и дисциплина. Един кошер е цяла държава и едно семейство. Макар че и пчелите са различни като хората, важно е всички да бъдат свободни. Странно, но свободата се ражда в спазването на правила. Както при пчелите, така и при хората. Винаги трябва да си задаваш въпроса: „Трябва ли да се направи тази крачка, или не трябва?“. И решението се диктува не от идеалите, а от реалността. Да си пазиш верния път от дявола. Да разбираш, че всеки е различен и да му прощаваш. Да не изричаш лоши думи и ако не можеш да направиш добро, поне зло да не вършиш. Всички сме хора, създадени от природата. Трябва да има една Сила, която да движи природните закони. Както и да я наричаме според религиите си – нека да е една.
Така разсъждават хората от село Осиково. И се чудиш – уж е съвсем ясно и лесно, а какво ни има, че сме го усложнили до невъзможност. И защо пчелите отдавна ги знаят тези истини, а на хората им предстои да ги учат.
