Галин Никифоров и "Лисицата" ще гостуват на "Литературни дни в Радио Благоевград"

На 31 март (вторник), от 18:00 часа в Голямото концертно студио на Радио Благоевград (ул. „Иван Михайлов” № 56) ще гостуват писателят Галин Никифоров и неговият най-нов роман –  „Лисицата” (издаден от „Сиела”, ноември 2014 г.)., с участието на проф. Цветан Ракьовски.

Макар да не попада често в светлините на медийното внимание, роденият през 1968 г. в Добрич Галин Никифоров е българският автор, чийто романи са най-номинираните и награждавани с най-авторитетните български литературни награди за проза в последните 10 години: две номинации в конкурса за наградата „ВИК“ за Роман на годината (2007 и 2009), четири номинации за наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината (2006, 2009, 2011 и  2015 - последната е за „Лисицата”), две номинации за наградата „Елиас Канети“ и по една за „Христо Г. Данов“ (2010), „Развитие“ и „Светлоструй“; през 2003 г. е отличен с наградата „Развитие“ за нов български роман - за „Умерено нежно”; през 2008 г. – с наградата „Светлоструй“ (за романа „Добро момче“), през 2011 г. е удостоен с наградата „Елиас Канети“ за романа „Къщата на Клоуните“, като през същата година –  за романа „Лятото на неудачниците” става носител и на наградата „Български роман на годината 2010“, създадена от Фонд „13 века България“.

В интервю за „Литературен вестник” Галин Никифоров разказва за раждането на „Лисицата”: „Веднъж по радиото чух за един азиатски мит: че лисицата знаела тайната на „златното хапче” – безсмъртието, а по това време исках да напиша роман с главно действащо лице жена, и то не каква да е, а жена, която да е абсолютното олицетворение на съвършената женска природа, нещо, което съм предал в ретроспективните глави на романа: жената дете, жената майка, жената сексуална богиня и накрая, чрез едно „завъртане” на сюжета – и на жената Бог. Освен този мит, за който чух, имах и една стара новела на име „Вещица №11”, с една серийна убийца, която правеше чудовищни неща, но накрая умря от любов, както и един разказ – „Гамбит Робертино”, в който се разказваше за един ексцентричен полицейски инспектор. Това бяха основите на романа, които, както обикновено се случва при мен, след това се разпаднаха и изчезнаха, а героите се създадоха сами, много по-различни от първоначалните. От друга страна, исках отново да пиша за това, което ме вълнува най-много – проблема за смисъла на живота и за мъдростта на смъртта. Латинското удължение, което отпадна от загавието на романа –  първоначално го наричах „Лисицата: Nascentes morimur” – означава „Раждайки се, умираме”, като неговият смисъл олицетворяваше втория план в романа, който е по-важният: как да живеем, какви да бъдем, какво да ценим, приели стряскащия факт, че сме смъртни. Аз не знам целия отговор на това, но мисля, че любовта, смирението и вътрешният покой са част от него и осмислят до голяма степен земния ни път."

Събитието е в рамките на ежемесечната поредица "Литературни дни в Радио Благоевград".