Слушателски сигнал ни отведе в раздавателен пункт №3 на млечната кухня „Ам-Ам“ в квартал "Еленово". Там, всеки ден има опасност парчета от мазилка или от тухла да паднат върху главите на десетките майки с деца, които взимат топъл обяд. Причината – над входа на пункта има тераса, която от години се руши и често части от нея падат. За щастие, досега винаги след работното време на кухнята.
Пунктът се намира в сградата на здравния център в квартала, в който се помещават частни кабинети на лекари и зъболекари. Собствеността на сградата е отчасти на общината и отчасти на медицински лица, които са си закупили кабинети. Логично е да се сетите, че отговорността за това, кой трябва да ремонтира терасата над входа за бебешка храна се размива.
Потърсихме отговор от лекари, които работят в сградата и имат помещения над кухнята. Двама от тях не пожелаха да бъдат записани, но това, което казаха бе, че не могат да се ангажират с ремонт и отговорността не е тяхна.
Част от кабинетите са собственост на МЦ I - Благоевград, с началник д-р Тони Даскалов, който също не пожела да коментира официално казуса. Потърсих становището на община Благоевград, която е собственик на част от сградата. Оттам обещаха отговор в кратки срокове, който ще публикуваме щом ни бъде изпратен.
Директорът на детската кухня, Павлина Демиревска каза, че тя може да отговаря само за състоянието на помещението вътре, а не за терасата над входа. Тя каза още, че знае за този проблем от години и апелира по-бързо отговорните за сградата да вземат мерки, за да няма опасност за майките с деца.
Това, което обединява всички изброени до момента страни по случая е, че са запознати с проблема – рушащата се фасада на здравната служба в „Еленово“, над детската кухня.
И докато търсим отговорите, за това кога и кой ще оправи мазилката, майките взимат и днешната порция храна, а онези парчета продължават да си стоят там – рухнали и чакащи някой да си поеме отговорността.
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Цените на храните – защо растат и как могат да бъдат овладени? Темата бе сред акцентите в предаването “Събития и личности”. Ръстът на цените на храните остава една от най-големите тревоги за българските потребители. В интервю за Радио Благоевград, Иван Христанов, който е лидер на “Единение” и бивш зам.-министър на земеделието и храните, анализира..
На празника на виното и любовта потърсихме поетесата Маргарита Петкова, за да разговаряме с нея за любовта във всичките и измерения. Дамата на българската поезия има издадени над 20 стихосбирки и основният климат в тях е както тя казва любовта. На дълго и на широко обсъдихме любовта, но съветът, който даде беше уникален - когато ви се случи любов..
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..