Разговорът в днешното издание на предаването „Изгрей зора“ с Владимир Филипов за извършеното от Община Кресна за възстановяването и запазването на паметта за събитията, белязали 5 октомври 1878 година като изключителна дата в историята на Кресна, и останали в летописите като Кресненско-Разложко въстание, започна с думи на благодарност на екипа, работил повече от две години за подготовката на отбелязването на 140-ата годишнина от въстанието, към медиите и Радио Благоевград за сътрудничеството им в процеса на отразяване на инициативите.
Честванията на годишнината, на 5 октомври, започнаха с откриването на нов паметник на въстаниците в село Стара Кресна, както и паметна плоча, посветена на незабравимия учител-революционер Стефан Карчев. Заупокойна молитва, отслужена от Неврокопския митрополит Серафим, поднасяне на венци и цветя пред паметника на началник щаба на Кресненско-Разложкото въстание, Димитър Попгеоргиев Беровски, факелно шествие и заря – това са само част от събитията, включени в тържествата, състояли се под патронажа на Президента на Република България Румен Радев.На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и атаман Адам Калмиков атакува османския гарнизон, разположен при Кресненските ханове. След 18-часово сражение, османската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери, освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село.На 11 ноември 1878 година Кресна и няки от околните села са опожарени от турските войски, а героичната съпротива на въстаниците в района продължава почти година.
Предлагаме Ви да чуете част от разговора на водещия на предаването „Изгрей зора“ Валентин Дишев и д-р Кирил Алексиев с Владимир Филипов за стореното от община Кресна в съхраняването на паметта за тази героична българска епопея: /Чуйте звуковия файл/
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..