„Тъжна е картината в българското село. България не е в Европейския съюз що се отнася до сектор земеделие, парите от еврофондовете отиват в ръцете на определен кръг едри земеделци. Затова често казвам, че гражданите станаха селски производители, което е парадоксално, а селяните избягаха в други държави да гонят земеделието “-категоричен е Иван Сабахлъков, земеделски производител от Хаджидимово, който покани екип на Радио Благоевград да установи на място една тъжна реалност-все повече жители на гоцеделчевско предпочитат да работят за гърците, вместо да обработват българската земя.
Репортерската ни проверка на картофеното поле край едно от пограничните гръцки села, установи точно това-българи масово вадят гръцки картофи за 25 евро на ден. „Трудът е тежък, чисто изкарваме 45 лева на ден, за осемчасов къртовски труд, но и на това сме доволни, защото в България получаваме около 300-400 лева заплата, а това е крайно недостатъчно, за да изхранваме семействата си“-коментираха част от българите, избрали да работят за гърците. „Тютюнът не ни е платен, картофите няма кой да изкупи, как и защо да стоим в България“-жалват се още българските земеделци, които са доволни от гръцките работодатели.
Нектариес е гръцки фермер, който отглежда около 300 декара с картофи и наема само българи за работна ръка, защото гърците не работят земеделска работа. Коментира, че „сънародниците ни са работливи и че в Гърция се живее добре, защото кризата вече е отминала“.
Подробностите можете за чуете в репортажа на Биляна Славчева, както и в разговорите с Иван Сабахлъков и с гръцкия фермер Нектариес:
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Младежи от Югозападна България ще имат възможност да разгледат света „наопаки“ по време на работилницата „Наопаки: Светът през различни гледни точки“, чието първо издание ще бъде на 4 януари 2025 г. в Перник. Инициативата е организирана от Международния младежки център в града, като идеята е работилницата да се проведе и в Дупница, Благоевград и Гоце..