Това заяви в ефира на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура „Изгрей зора“, доц. Наум Кайчев, заместник-председател на мултидисциплинарната комисия за обсъждане на спорните въпроси между Р България и Р Македония, създадена съгласно чл. 12 от договора за добросъседство между двете страни. Разговорът с него бе предизвикан от тиражираните в последните дни твърдения, че на заседанието на комисията през миналата седмица в Скопие, от македонска страна е поставено такова искане. „Използват се някои фрази от публикация на медия в Скопие и се внушават апокалиптични картини... Без да се проверят източниците на информацията, се пускат бомбастични твърдения, правят се изводи, което не прави чест на тези автори... На заседанието миналата седмица започнахме разглеждането на съдържанието на учебниците за 4-ти и 5 клас в България и 6-то и 7 отделение в Македония - това са учебници за античната и средновековна история забележки – и се изказаха редица забележки, като трябва да кажем, че от наша страна те бяха доста повече, отколкото от македонска. Втората тема беше да предложим, да набележим общи събития и личности, които да се предложат на двете събития за съвместно честване. Разбира се че цялата дискудия не беше никак лесна – има значителни различия между историците в двете страни – но можем да кажем, че при тези сложни обстоятелства се постига прогрес, и този прогрес, макар и скромен, се надяваме да бъде затвърден на следващото заседание на комисията, което ще се проведе в края на ноември или началото на декември в София.“ – каза доц. Кайчев днес в „Изгрей зора“.
Предлагаме Ви да чуете целия разговор с доц. Наум Кайчев, с участието на водещия на предаването Валентин Дишев и д-р Кирил Алексиев от РИМ – Благоевград:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..