БСП в Благоевград: Възможно е да не разчитаме на строго партийна кандидатура за кмет на Благоевград

Конференция на общинската организация на БСП се проведе в Благоевград. Все още не е ясен водачът на листата на партията за предстоящите европейски избори, не е ясен кандидатът и за местните избори. По думите на народния представител Николай Бошкилов левицата е в добра кондиция в областния център, но е възможно да не разчитат на строго партийна кандидатура за кмет на Благоевград.

„За сега пред нас на първо място стоят европейските избори. Едва след като приключат те ще можем да мислим по-спокойно и трезво върху изборите за общински съветници и за кмет на Благоевград. Към момента нямаме кандидат. Партията има колективни органи. Ще прегледаме номинациите, ще ги обсъдим и ако кандидатурата е приемлива, т.е. да направим една обща широка коалиция срещу сегашното статукво, да, защо не“, заяви Бошкилов и допълни: "На последните парламентарни избори показахме, че сме в кондиция, на президентските също. Очаквам сега да затвърдим тези позиции и на евроизборите".

По думите на зам.-председателя на БСП Деница Златева имената на кандидатурите им за европейските изборите ще станат ясни след 6-и април.

„В момента все още провеждаме конференции, които ще продължат до 18 март. На 17 март предстои да се проведе заседание на Националния съвет, на което ще бъде гласуван и утвърден водачът на листата. На 6-и април се очаква да бъде гласувана и подредена цялата листа, след което ще  я обявим. Имаме време след конференциите да съгласуваме с коалиционните ни партньори и гражданската квота. По-важното е, че ние вече имаме платформа“, допълни Златева.

Народните представители от БСП коментираха в Благоевград и актуалната политическа обстановка в страната. След като левицата напусна парламента, днес дойде новината, че „Воля“ също се оттеглят.

„На този етап все още не знаем защо напускат „Воля“, но става все по-ясен форматът на новата управляваща коалиция – ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС. Интересно ще ни е да чуем мотивите им, но те няма да променят позицията ни, че на този етап оставаме извън парламента като опозиционна сила“, каза Деница Златева и допълни, че основният проблем на управляващите в момента ще бъде как ще гарантират 121 депутати, които да се регистрират за кворум, за да започне заседанието. Тя подчерта, че от БСП ще изискат информация за това какви са условията за разсрочване на задълженията на мюфтийството – гореща тема от последните дни.

„Със сигурност имаме единна позиция, че вероизповеданията не трябва да се финансират от чужбина и за това е постигнато съгласие на Консултативния съвет за национална сигурност, когато е обсъждан този изключително критичен въпрос. Но в този случай искаме премиерът да изчисти концепцията си за „национална сигурност“ и да ни информира“, каза още Златева.

Народният представител Елена Йончева коментира в Благоевград, че са внесли сигнал в прокуратурата за т.нар. Хасково гейт. Тя цитира данни от последния доклад на Европейската комисия, в който се казва, че 2/3 от сигналите за корупционни схеми при висшите етажи на властта, знакови политици, на практика не се разследват.

„Това е изключително обезпокоително и във всяка една европейска държава трябва да се превърне в тема номер едно. В България проблемът не е в корупцията, а е в грабежа, който е 11 млрд. евро всяка година“, каза още Йончева.

На второ четене днес бе гласуван Законопроектът за изменение и допълнение Закона за концесиите, което дава зелена светлина на процедурата за „Летище София“. От БСП обаче изразиха притеснение, че промените не отговарят на българските интереси.

„На практика се прие поправка, която дава възможност да бъде сключен концесионен договор, който да не отговаря на българското законодателство. И още една поправка, която дава възможност при спор между държавата и концесионера, решение да взима не българският съд, а Международния арбитражен съд. Това е елемент от националната сигурност“, каза още Йончева и допълни: "През 2017 година концесията на летище София бе спряна от служебното правителство. Тогава министърът на транспорта каза, че спират концесията, тъй като тя застрашава националната сигурност. Тогава кандидатите бяха предимно турски фирми. Затова сега ние задаваме въпроса – дали тези четвърти промени на Закона за концесиите не се правят за определена фирма? Дали тази фирма вече се знае? И дали зад тази фирма не стоят турски интереси?“