Проф. д-р Румен Пандев: За да има пари за скъпите технологии, трябва да намалеят ненужните операции

„Основната тема на конференцията беше с фокус тиреоидния карцином. Неговата честота е увеличена в световен мащаб, включително и у нас – над 90 процента през последните 10 години. Но в по-голямата си част той е увеличен за сметка на ниско рисковите форми“ - каза в студиото на Радио Благоевград проф. д-р Румен Пандев.  Поради тази причина  - каза той, сред участниците бяха държави, които имат ендемични райони с тиреоидния карцином като Украйна, в която заради Чернобил има най-висок индекс на тиреоидния карцином в Европа, както и Южна Корея, в която има бум на микрокарциноми в 60-те-70-те години. 

На конференцията проф. Пандев  представи българския опит в активното проследяване на пациенти с ниско рисков папиларен тиреоиден карцином без оперативно лечение. В подкрепа на изразеното мнение от проф. Пандев , че за нивото на  медицината се съди, не по броя направени операции, а колко са предотвратени той заяви: „В наша полза са много факти – България е единствената европейска държава, в която има колектив от болни с тиреоиден карцином, които не са оперирани – 63 човека след 2010 година, когато започна проектът ни с японски колеги. Например в Турция няма нито един не опериран с тиреоиден карцином и да подлежи на проследяване. В този смисъл България стои по-прогресивно. Намаляването на операциите означава спестяването на ресурс на държавата, тъй като медицината в световен мащаб става все по-скъпа. За да останат пари за скъпите технологии трябва да се намалят ненужните операции – каза проф. Пандев. 

Според него „Това е трудно да се случи у нас във всеки сегмент, включително и в ендокринологията, защото българската система е устроена на обороти. Българската здравна система не третира профилактиката. Така е устроена и затова имаме 400 болници“  - каза проф. Пандев и даде за пример Сеул, където по думите на проф. д-р Кюнг Те-зам. председател на Корейската тиреоидна асоция и Генерален секретар на Азиатската асоциация по тиреоидна хирургия и хирургия на глава и шия, на  12 милиона население има 6 университетски  болници.  В София са 26, а в страната над 36. Той посочи още, че е налице огромна административна тежест, има прекалено много структури. Проф. Пандев даде пример с Гърция, където във всеки окръг има по 1 държавна болница, в област Благоевград са 7. 

Проблемът е и социален,  и икономически – каза той,  защото  по-лесно е да има налице 1 хеликоптер, отколкото да се издържат 7 болници, но това е друг проблем. Според проф. Пандев намаляването на оборотите преминава през правила, които в държави като Австрия и Германия ги има от години - болниците, които ще работят с държавни пари, т.е. обществените пари, не могат да формират печалба. Т.е. не може в Австрия ако работите с държавните каси, които трябва да са няколко, не могат да са болници, които да са регистрирани за печалба. Затова повечето от болниците в Австрия принадлежат на църквата и тя изпълнява социална програма“ - уточни проф. Пандев.