„Има две думи в българския 19 век, които обозначават цели периоди, цели движения. Първата – и по време и по значение – е „Въпросът“: така се нарича десетилетното българско усилие за извоюване на независима църква, която е създадена през 1870 година с учредяването на Българската Екзархия, обозначаваща ясно националните граници, залегнала в основите на решенията на Великите сили за българска автономия след Априлското въстание, а другата дума символ е „Съединението“, с която се обозначава обединението на автономната област Източна Румелия – изкуствено създадена по силата на Берлинския договор – с Княжество България през 1885 – 1886 година. Източна Румелия е създадена съзнателно като втора българска държава, тя има изключително българско управление – и генерал-губернаторът е българин, и висшият орган, Постоянният комитет, мнозинството от местния парламент – Областното събрание, е българско... тя живее български живот“, припомни проф. Петко Ст. Петков в разговор с Иван Лазов, прозвучал и в днешното издание на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура „Изгрей зора“.
По-нататък в разговора проф. Петков анализира както значението на акта на Съединението, завършил практически с друго събитие, което ще честваме на 22 септември – обявяването на независимостта на България, така и някои негативни аспекти от случилото се: „На всяко историческо събитие трябва да се гледа от различни страни“, напомни Петко Ст. Петков, пояснявайки, че Съединението реално трябва да премине и през криза, предизвикана от самото събитие, и през признаването на цар Фердинанд, избран за владетел след отстраняването на Александър I – признаване, осъществено едва през 1896 г. "Имаме пълно съединение едва с признаването на обявената независимост на България и последвалото нейно признаване от международната общност, а това е едва през 1909 година"...
Можете да чуете целия разговор:
На 4 декември в Благоевград ще бъде представена книгата „Тил Линдеман: 100 стихотворения“. Това е първият превод на български език на поезията на Тил Линдеман , за която Георги Гаврилов казва, че в нея: „Линдеман е много по-открит, раним, на моменти също така брутален и провокативен, но на мен ми стана много по-близък, след като прочетох..
„Образованието е сред фундаментите, върху които се изгражда всяко развито общество“, заяви в интервю за Радио Благоевград създателят на онлайн образователната платформа EduQuest Николай Пеев. По неговите думи основната мисия на платформата е да насърчава младите хора да развият устойчив интерес към ученето и личностното развитие. Пеев е завършил..
Положеният труд по време на официални празници се заплаща с минимум двойно увеличение. Ако трудът е и извънреден, се дължи допълнително 100 % увеличение, каза днес в предаването „Приемна в ефир“ по Радио Благоевград Славянка Симитчийска, директор на Инспеция по труда- Благоевград. От Инспекцията по труда напомнят, че в поредицата от коледни и..
Тютюнопроизводството е застрашен земеделски сектор в целия Европейски съюз и по света, и това притеснение идва от рестрикциите на Световната здравна организация, която цели да го ограничи. Темата бе основен акцент в проведената миналата седмица 11-та Конференция на Световната здравна организация /СЗО/ в Женева, КОР-11, на която тютюнопроизводители..
Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски“ отбеляза патронния си празник с благотворителен концерт . Събитието под надслов „Творци на бъдещето“ по повод 34 години от основаването на учебното заведение събра ученици, преподаватели, родители и гости, които отбелязаха празника с богата и емоционална програма...
Българският журналист и общественик Владимир Перев стана жертва на физическа и словесна агресия в центъра на Скопие. Нападението, извършено в присъствието на множество свидетели, отново постави въпроса за сигурността на българите в Република Северна Македония и за засилващия се език на омразата срещу тях. В интервю за Радио Благоевград председателят..
Започва коледният месец, а Благоевград вече грее в светлини. Тази година общината е подготвила богата и разнообразна коледно-новогодишна програма, в която ще се включат всички културни институти, спортни клубове, училища и читалища, както и популярни гостуващи артисти. В новогодишната нощ благоевградчани и гостите на града ще могат да..