Новите специалности са „Устойчив туризъм“ за чуждестранни студенти, „Славянски език (руски) и туризъм“ и „Аудиовизуални изкуства и продуцентство в развлекателната индустрия“. В рубриката „Аудиториум“, доц. д-р Ицка Дерижан, зам.-ректор "Образователни дейности" във висшето училище, даде повече подробности за всяка една от тези три специалности.
Специалността „Устойчив туризъм“ не се предлага за български студенти. Тя се реализира по съвместна програма за издаване на двойни дипломи между Стопанския факултет и две партниращи страни – Виетнам и Киргизстан.
Специалността „Славянски език (руски) и туризъм“ ще бъде съчетана с умения за работа със смесени групи хора. Завършилите тази специалност ще получат ключови компетентности по два славянски езика за работа в интеркултурна среда и ще могат да се реализират успешно в сферата на международния туризъм, включително ще могат да работят във висши училища, научни организации, частни и държавни институции.
Специалността „Аудиовизуални изкуства и продуценство в развлекателната индустрия“ се предлага от Факултета по изкуствата. Интересното при нея е, че отново в тон със съвременните изисквания, ще бъде пряко свързана с анимацията като дейност. Студентите ще завършат със степен бакалавър.
„Всяка специалност се предлага след обстойно проучване на нуждите на пазара и то в една по-далечна перспектива“ – каза доц. д-р Ицка Дерижан и допълни: „Ние си даваме сметка, че нашите студенти, които сега ще започнат обучение, ще се реализират на пазара на труда след 4-5 години. Стараем се да стимулираме една или друга специалност след дългосрочна прогноза на пазара на труда.“
Кандидатстудентската кампания започва на 7 февруари с електронни изпити по български език, история на България, география на България, биология, английски език и математика. Онлайн изпитите ще се провеждат всеки работен петък от 7 февруари до 12 юни и всеки работен ден от 15 юни до 5 юли 2020 г.
Чуйте в звуковия файл разговора с доц. д-р Ицка Дерижан:
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
На 17 ноември се отбелязва Световният ден на недоносените бебета. Всяка година в България се раждат над 6500 недоносени бебета. Тоест всяко 12 бебе се ражда недоносено. Да се родиш недоносен е истинско изпитание, както за бебето, така и за неговото семейство и не на последно място и за екипа от медицински специалисти, които се грижат за него...
Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро, а раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия. Данните са на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. В изследването се посочва, че България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в..
Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. „Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла