Доц. д-р Константин Тюфекчиев е преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград, ръководител е на Лабораторията за дистанционни методи за мониторинг на околната среда. Лабораторията е една от най-модерните в България. Преподаваните от доц. Тюфекчиев дисциплини са: Опазване на биологичното разнообразие, Биогеография, Екологични основи на стопанисването на горските екосистеми, Проблеми на устойчивото развитие, Управление на защитени територии, Горско стопанство. Научните му интереси са свързани с опазване на околната среда, в т.ч. биологично разнообразие, консервационна природозащита; устойчиво развитие; лесовъдство, в т.ч. степени на натоварване на горските екосистеми.
"Още преди 12-13 години, може би и 15, аз предупреждавах моите студенти, че може би реално опасността от изчезване на човешкия род е свързана с появата на супер вирус. Самият процес на промяна на климата, дали ще бъде по-топло или по-студено не е толкова проблематично за оцеляването на човешкия род, тъй като човекът ще успее да се приспособи, да промени природната среда, но да елиминира вирусите – не." – това каза за Радио Благоевград доц. Тюфекчиев и беше категоричен, че коронавирусът е едно от поредните доказателства за развитието на по-низшите организми, които се толерират заради това, което ние хората днес правим със замърсяването на околната среда, с промяната на климата, и съответно ускоряваме темпото на развие на по-низшите организми за разлика от висшите, които пък стават по-уязвими.
"Появата на вируси при човека е аналогично на появата на епизоотии в популациите от животни. Където има пик в популациите, пренаселеност, има съответно бързо развитие на болестите и намаление на числеността на вида." – каза доц. Тюфекчиев. По думите му, още преди около 30 години учените са алармирали за възможната поява на супер вирус. "Ако не регулираме разпространението на човешкия род равномерно на територията на планетата, да няма такива свръхконцентрации на хора и съответно ако не променим отношението си към природата, ползването на ресурсите и темповете на усвояване на тези ресурси – ние ще имаме голям проблем със супер вирус!"
Доц. Тюфекчиев е солидарен с мнението на д-р Енрик Сала за The Independent: „Абсолютно съм сигурен, че в бъдеще ще има повече такива заболявания, ако продължим с нашите практики за унищожаване на природния свят, обезлесяването и улавяне на диви животни като домашни любимци или за храна и лекарства. Нашите много разнообразни екосистеми са пълни с много видове диви животни, растения, гъби и бактерии. Всичко това биологично разнообразие съдържа уникални вируси.“
Споделяйки мнението на д-р Енрик Скала в социалните мрежи доц. Тюфекчиев написа:
Това ще бъде последното ми качване на публикация по проблема с коронавируса, не защото не са прецизни, а защото показват части от надводната и подводната зони на "айсберга". Те доказват в голяма степен връзката на човешкото здраве с екосистемите и това е достатъчно да накара човечеството да тръгне по друг път, но не разкриват цялата картина. Все още човекът няма необходимия потенциал да разбере в дълбочина този космос от обекти и взаимодействията им дори само на естествените процеси на еволюция, а камо ли повлияна от човешките действия. Не можах да намеря публикации, например, как променяната от човека природна среда влияе върху дивите, а защо не и питомните животни, които съжителстват с патогени. Как стресът, който изживяват, влияе върху жизнеността, биологичното разнообразие, активността на потенциалните патогени, а някъде там е "заровено кучето". Разбира се, има и още много тъмни зони в този "космос", които влияят на тези процеси. Да не говорим за разклатеното човешко здраве, пак заради откъсването от природата и замърсяването на организма ни.
Затова спирам, с надеждата, че човекът най-после ЩЕ СЕ СПРЕ!
Интервюто с доц. д-р Константин Тюфекчиев можете да чуете в звуковия файл – >

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..