ЕП: ЕС се нуждае от 2 трилиона евро за справяне с последиците от COVID-19

В резолюция относно преразглеждането на бюджета на ЕС след 2020 г. и плановете за икономическо възстановяване, Европейският парламент призова за стабилен пакет, фокусиран върху нуждите на гражданите и в допълнение на бюджета на ЕС. съобщават от Пресцентъра на Европейския парламент.

Резолюцията беше приета в петък с 505 гласа „за“, 119 гласа „против“ и 69 гласа „въздържал се“.

„Европейските граждани трябва да бъдат в центъра на стратегията за възстановяване”, подчертават евродепутатите и добавят, че Парламентът ще заеме твърда позиция в защита на интересите на гражданите. Усилията за възстановяване трябва да имат силно социално измерение, да бъдат насочени към преодоляване на социалното и икономическото неравенство, както и към посрещане на нуждите на най-силно засегнатите от кризата.

Парламентът настоява новият европейски „фонд за възстановяване и трансформация“ да бъде с размер от 2 трилиона евро, да бъде финансиран чрез „дългосрочни облигации за възстановяване“, и да бъде „изплащан чрез заеми и най-вече чрез безвъзмездни средства, преки плащания за инвестиции и собствен капитал“. Те призовават Европейската комисия да не използва „финансови трикове и съмнителни мултипликатори за обявяването на амбициозни цифри“, като подчертаха, че доверието в ЕС е изложено на риск.

Инвестиции за възстановяване в допълнение към програмите на МФР

Планът за възстановяване трябва да бъде предоставен в допълнение към следващата многогодишна финансова рамка (МФР), т.е. дългосрочния бюджет на ЕС, а не да бъде в ущърб на съществуващите и предстоящите програми на ЕС, предупредиха евродепутатите. Те допълнително настояха за увеличаване на МФР и подчертаха, че Парламентът ще използва правото си на вето, ако исканията му не бъдат изпълнени.

Парите за възстановяване „трябва да отидат в програмите от бюджета на ЕС“, като по този начин се гарантира правото на контрол и участие на Парламента в процеса. Той трябва също така да участва в „оформянето, приемането и прилагането на фонда за възстановяване“. ЕП предупреди Европейската комисия да не се правят „опити да се разработи европейска стратегия за възстановяване, която е извън общностния метод и прибягва до междуправителствени средства“.

Планът трябва да бъде фокусиран върху Зеления пакт и цифровия дневен ред

„Мащабният пакет“, за който вече призоваха евродепутатите в априлската си резолюция, трябва да продължи достатъчно дълго, за да успее ЕС да се справи с „очакваните тежки и дълготрайни последици от настоящата криза“. Той трябва да „трансформира нашите икономики“ чрез подкрепа за малките и средните предприятия, както и „увеличаване на възможностите за работа и уменията с цел смекчаване на въздействието на кризата върху работниците, служителите, потребителите и семействата“. Евродепутатите призовават да се даде приоритет на Зеления пакт и програмите в областта на цифровите технологии и настояват за създаването на нова самостоятелна европейска здравна програма.

Реформата на собствените ресурси на ЕС придобива жизнено важно значение

Евродепутатите отново повториха своя призив за въвеждането на набор от нови „собствени ресурси“ (източници на приходи на ЕС), така че да се избегне допълнително увеличаване на преките вноски на държавите членки, необходими за МФР и за фонда за възстановяване и трансформация. Тъй като таванът за приходите на ЕС се представя чрез БНД, който се очаква да спадне значително поради кризата, те също така призоваха за „незабавното и трайното увеличаване на тавана на собствените ресурси“.

Бързи факти

Европейската комисия се очаква скоро да представи преразгледано предложение за многогодишна финансова рамка и фонд за възстановяване, които ще вземат предвид здравната криза и нейните последствия.

Тъй като текущият дългосрочен бюджет на ЕС изтича на 31 декември 2020 г., ЕС се нуждае от нов хоризонт на бюджетно планиране за следващите седем години. Европейската комисия представи първоначалните си планове за следващата МФР за 2021-2027 г. през май 2018 г.. Европейският парламент прие позицията си през ноември 2018 г. и отново я потвърди през октомври 2019 г. Съветът на ЕС все още не е в състояние да постигне съгласие по обща позиция.