Етно селището „Егрека“ се намира в полите на планината Верила, малко над радомирското село Дрен. Разположено е на 6 800 кв. м., на 1100 м. надморска височина, атмосферата е автентична и пресъздава българския дух. Състои се от основна сграда със зала за хранене, семинарна зала, хотелска част. Над нея са построени четири къщи. Място, което те пренася в отминали времена и епохи, докосва те до българските традиции.
Този дух усети и групата от Сдружение „Движение Ние, жените“ с председател Здравка Чимева. Всички се докоснаха и съпреживяха емоцията и приключенския дух, гостувайки и в истинска ферма – и деца и възрастни се включиха в рязането на дърва и стрелба с лък.
До етно селището „Егрека“ се стига по черен път, а през този сезон гледката е невероятно красива – безкрайна зеленина, цветни килими, усещане за енергия от природата.
Дългогодишният режисьор на документални филми и телевизионни предавания Нина Десподска е идейният вдъхновител за създаване на селището. Случайно или не, то е създадено след нейна среща с приятел аниматор, който дълги години живее в Канада. Срещат се на едно от изданията на джаз фестивала в Банско. „Сподели ми, че с гости-колеги са посетили Родопите, а в неговия край няма места, които хората да посещават, да усетят духа и на района около Дрен, а има европейски проекти, от които никой не се възползва. Така той ме провокира, кандидатствахме по мярка 311 от Програмата за развитие на селските райони. Започнахме усилена работа – проучване на района, докосване до баби от този край, за да създадем нещо истинско и автентично. По-късно върху онаследените от него земи изградихме целия комплекс“ – разказва за началото Нина. Основната и идея е да популяризира характерни български занаяти и традиции и да ги предаде за поколенията – грънчарство, дърворезба, характерни български празници.
Артистичният екип от режисьори, телевизионери, хора на изкуството, работят с любов и всеотдайност на това енергийно място. Посрещат деца и туристи, разказват им за българските традиции, съхранявани от векове. „Егрека“ е събрал аромата на моето детство, събрал е всички онези празници и традиции, които съм съхранила в сърцето си, с надежда да ги предам и за моята дъщеря, която се занимава с народно пеене и да носи посланието до повече деца и граждани, да ги кара да се връщат назад към природата, към истинското, българското! „Егрека“ за мен е моето сърце. Искаме в занаятите да участват хората, които идват тук – да усетят глината в ръцете си на грънчарското колело, да откъснат домат от нашата еко градина. Дърворезбарят Методи Механджийски изработва с много любов различни предмети от дърво, пресъздава приказни герои, до които се докосват децата. Да имат възпитателна цел – от една страна естетиката, от другата е посланието да бъдем по-добри. Възпитаваме децата и в любов към животните – с грижата за конете, да ги срешат, да им разкажем как трябва да се държат с животните. Най-хубавата и емоционална част тук са сватбите – автентичните български сватби – с огньовете, народните носии. Песните се носят далеч из планината Верила“ – допълва с емоция Нина Десподска и пояснява, че там човек може да се пренесе както в миналото, така и в бъдещето.
Репортаж на Лалка Радкова можете да чуете в звуковия файл – >През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..