„Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”...
Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.
Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.
Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.
То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.
Можете да чуете интервюто на Силвия Домозетска с Валентин Дишев, интервю, посветено на “Янус“, прозвучало в предаването на Радио Благоевград за култура Арт сезони":
Близо четвърт милион са българите с пенсия за стаж и възраст, които продължават да работят и след пенсиониране, това показват годишните данни на Осигурителния институт. Работещите пенсионери са значителен дял от трудовата сила в страната ни - 12% продължават да работят по-различни причини. „63 процента от тези пенсионери продължават да..
Младежкият център в Кюстендил организира благотворителна кампания за деца и ученици в неравностойно положение. Благородната инициатива стартира в края на месец август и е посветена на предстоящата нова учебна година. Кампанията е подкрепена от Община Кюстендил и е под мотото "Доброто започва от теб. „Заедно можем да съберем дрехи и обувки за..
Нов Общностен център ще осигурява подкрепа на жители на община Благоевград. Той ще бъде разположен в част от сградата на Градската баня, която ще бъде ремонтирана и оборудвана с над 4 млн. лв., осигурени по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., това каза за Радио Благоевград Мила Соколова, директор на Дирекция „Социална и жилищна..
Леон Ламуш е име, почти непознато за широката българска общественост. Няма да го срещнем в учебниците по история, нито в задълбочени научни изследвания. А всъщност той е личност с многостранна дейност, свързана не толкова с националната, колкото с регионалната история – историята на Македония и на нашите земи. За Леон Ламуш в Благоевград се заговори..
Благоевград е страхотно място за професионална реализация за младите хора. В това е убеден Георги Кръстев, който е родом от София, но избира да прави кариера в Благоевград. Той работи в голяма местна транспортна компания и всяка сутрин пристига на работа в областния център, а вечер се прибира обратно при семейството си в столицата. „Тук се чувствам..
Треньорството и планинарството са и хоби и професия за Димитър Наков. Той е бивш треньор на детско-юношеската школа на „Пирин“ Благоевград, с „А“ лиценз, а преди това е играл като футболист за множество български отбори, напуска школата по своя инициатива през август 2024 годсин. В момента прави индивидуални тренировки на деца от школата на родния..
За поредна, четвърта, година жители и гости на благоевградското село Логодаж очакват превърналия се в традиционен фестивал на селската домашна лютеница. В края на август в двора на селското училище неповторимите логодажки баби демонстрират пред малки и големи гости къде се крие тайната в приготвянето на най-вкусната домашна лютеница...
Предимно облачно
Разкъсана облачност