„Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”...
Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.
Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.
Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.
То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.
Можете да чуете интервюто на Силвия Домозетска с Валентин Дишев, интервю, посветено на “Янус“, прозвучало в предаването на Радио Благоевград за култура Арт сезони":
Камелия Пешева и Бояна Василева, две сестри, който благодарение на своя талант и голямо сърце, преобразиха една от стените в детското отделение на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил. Цветна стена със закачливи животни посреща болните дечица в приемния кабинет в отделението. Че изкуството лекува душата, твърди Бояна, която на драго сърце..
Шеф Лъчезар Чоткин e роден в дупнишкото село Червен Брег, но от малък се мести да живее и да се развива в чужбина. Прекарва 14 години в Милано, след това 4 години в британската столица - Лондон, където работи като трети главен готвач в 5-звезден хотел. Готвил е за световни звезди като принц Хари и Меган Маркъл, Карди Би и футболният отбор на Челси...
„Моето момче“ е пети сингъл от предстоящ нов албум, който ще бъде посветен на 30-тата годишнина на бандата. „2025 година е важна за нас. Започнахме я с паметен 30-ти рожден ден на Мери Бойс Бенд. Последва поредица от концерти, в които представяхме издадените си на винил албуми и ето че дойде лятото, а с лятото и една от най-чаканите срещи с..
България е на първо място по желание на младите хора да започнат свой бизнес според данни на Евробарометър. У нас има развита предприемаческа култура, нарастващ брой стартъпи в технологичния сектор и в биотехнологиите. Предприемачеството е начин на мислене и отношение към света, а успешният предприемач трябва да бъде любопитен, да търси решения на..
Регионалният съвет за развитие – Самоков обяви конкурс по повод 1 ноември – Деня на народните будители. В конкурса могат да участват ученици на възраст от 13 до 18 години. Задачата е да бъдат издире ни цитати, мисли и откъси, посветени на Самоков. Най-добрите предложения ще бъдат изписани върху пейки в Самоков и Боровец. Жури ще оцени..
По данни на СЗО повече от един милиард хора по света са с увреждания. И макар да имат някакъв дефицит, те са хора като всички нас - мечтаят, обичат, харесват или не харесват, творят. А изкуството е начинът, по който хората с увреждания най-лесно могат да се впишат в обществото, каза в студиото на Радио Благоевград Вера Павлова, ръководител на..
Българската журналистика е единственият европейски партньор на Асоциацията на корейските журналисти – сътрудничество, което вече десет години изгражда мостове между култури, професионални стандарти и приятелства. По повод юбилея делегация на Съюза на българските журналисти, водена от председателя Снежана Тодорова, посети Южна Корея. За смисъла на..
Облачно
Предимно облачно