„Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”...
Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.
Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.
Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.
То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.
Можете да чуете интервюто на Силвия Домозетска с Валентин Дишев, интервю, посветено на “Янус“, прозвучало в предаването на Радио Благоевград за култура Арт сезони":
Мащабът и темпото на действията, които трябва да предприеме Европа, за да смекчи негативните ефекти от климатичните промени като не допусне изостряне на социалните неравенства, са безпрецедентни. Това се посочва в новия доклад на WWF „Справедливият път напред“, който очертава спешната необходимост от преход към нисковъглеродно бъдеще и устойчива..
Доброто е заразно - вдъхновяващата история на един доброволец. Милан Благоев е на 25 години, роден в Симитли. През 2022 завършва семестриално специалността „Педагогика на изобразителното изкуство“, с отличен успех. Същата година прави и своята първа самостоятелна изложба. Учи по програма “Еразъм +” в Университета за чуждестранни студенти в..
Според официалната статистика, в България 61.4% от отпадъците от опаковки се оползотворяват . В същото време в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%. Тези и още проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци разкрива нов анализ на екологичното сдружение „За..
На трети ноември „Clean & Green Gotse Delchev“ провежда поредната доброволческа инициатива: поход и мини маратон през гората от град Гоце Делчев до село Лъжница и обратно. „ Една от целите е да се обединим повече хора в каузата за опазването на природата “, каза за Радио Благоевград Георги Златинов - един от създателите на „Clean & Green Gotse..
Броени дни остават до началото на XVII Национален студентски фестивал на изкуствата, организиран от студентите на Факултета по изкуствата на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Студентите от катедрите „Музика“, „Изобразително изкуство“, „Хореография“, „Културология“, „Телевизионно, театрално и киноизкуство“ подготвят..
Учениците от 12-ти „А“ клас на СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ действително могат да се нарекат млади будители. Те са патриоти, обичат родината си и при тях Хелоуин претърпя пълното си фиаско, защото абитуриентите не уважават чуждите празници. Значимостта на делото на будителите, както и темата за съвременните българи, достойни да се нарекат..
Стартира тригодишният проект - „Да подкрепим твореца“ на пернишката фондация „П.У.Л.С.“. Той е насочен към децата, ползващи програмите за подкрепа на хора, пострадали от насилие към организацията, както и техните родители. Ще бъдат обхавнати над 100 деца от Перник и региона, преживели насилие в семейството или в училище и около 20..
Ясно
Разкъсана облачност