Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Антон Първанов: След Берлинския конгрес България се развива с темп, догонващ Европа

Цар Фердинанд I и правителството при обявяване на Независимостта, 1908 г.
Снимка: архив

  Според договора от Сан Стефано, сключен на 3 март 1878, България се простира от Дунав до Егейско море и от Вардарската и Моравска долини до Черно море. Споразумението включва цяла Македония, с изключение на Солун и Халкидическия полуостров. Но тази спогодба алармира англичаните и австрийците, които се страхуват, че една толкова голяма славянска държава би могла да бъде използвана от Русия за оказване на влияние върху балканската политика. Ето защо на 13 юни 1878 е свикан Берлинския конгрес, с цел да се преразгледат границите на новата държава. Берлинският конгрес приключва с подписването на договор на 13 юли 1878, чрез който българската територия е разделена на три части. Самата България е определена като частта между Дунав и Стара планина; областта южно от тези планини е обявена за османска провинция на име Източна Румелия, а Македония е върната на султана с неясното обещание, че ще получи независима администрация.

  В целия регион решенията на Великите сили са възприети като взети в съгласие с политически съображения (в съответствие с техните интереси), а не в съгласие със стремежите на младите национални държави. България възприема ревизията на санстефанския мирен договор като огромна национална загуба. Първоначалното включване на Македония в българската държава се смята за „правилно и справедливо“ приложение на естествения ред на нещата, докато последвалото го изключване придобива значението на „грешно и нечестно“ ощетяване на България. Териториалното разделение се възприема като лишаване от естествено право, особено защото се случва в ранните фази от установяването на модерната българска национална държава. Изгубените македонски земи стават емблематични за българското национално съзнание. Чувството за загуба в България се усилва с по-нататъшното развитие на македонския въпрос по време на Балканските войни от 1912 – 1913 г. В Първата балканска война България, Сърбия и Гърция побеждават османските сили. Османското оттегляне от региона оставя Македония без определен статус и нарушава регионалния баланс на силите. През март 1912 Сърбия и България подписват споразумение за разделението на Македония. Първоначално българските представители подкрепят идеята за създаване на независима Македония с очакването, че по-късно тя ще се присъедини към България. Ето защо, въпреки загрижеността около сръбското желание за подялба, българите в края на краищата се съгласяват. Според това споразумение Шар планина се отдава на Сърбия, а областта на изток от долината на Струма и Родопите се дава на България. В същото време обаче Сърбия и Гърция преговарят тайно, а освен това водят разговори с Румъния и Черна гора и дори с Османската империя, върху разделението на Македония. Това кара България да поднови военните действия и да започне Втората балканска (Междусъюзническа) война, като напада Сърбия и Гърция. Този път обаче тя е победена бързо и на 10 август 1913 г. е подписан договора от Букурещ. В резултат, Сърбия и България получават северната част от Македония (приблизително 40 процента и 10 процента, съответно), а Гърция получава южна Македония. Македония е поделена между Сърбия, Гърция и България, и обединението на България и Македония не се осъществява. Българското национално-освободително движение от деветнадесети век остава неосъществено.

  Териториалното разделение на България се разглежда като сериозен провал на новата национална държава, подчератава в свое изследване Милена Славова-Махон. Модерната концепция за българската националност е конструирана най-вече около идеята за „възвръщане“ на историческите македонски земи, култура и народ. Българите твърдят, че претенциите им към Македония са легитимни, защото исторически Македония и нейния народ са принадлежали към българските земи и общност. 

  "Сложното развитие, което води до създаване на нови държави на Балканите и преначертаването на границите след Балканските войни прави така, че македонският въпрос отеква в България по различни начини. Първо, продължават яростните дебати около дефиницията на територията, съставяща Македония. Второ, националността на хората от географска Македония и дефиницията на езика, който те говорят (сръбски, български, македонско-български диалект или македонски) си остават много спорни. Трето, българският национализъм спори усилено по въпроса към коя страна македонците трябва да принадлежат – както и кой ще трябва да решава това, и каква стратегия трябва да се преследва, за да се стигне до промяна. Всички следващи претенции на българското национално движение по отношение на Македония са търсели компенсация за понесената загуба.

  След края на Балканските войни България запазва реваншистките си аспирации, докато Сърбия и Гърция поддържат статуквото. С началото на Първата световна война през 1914 г. България се присъединява към централните сили (Германия, Италия, Австрия), които ѝ обещават цяла Македония – едно непреодолимо изкушение. През септември 1915 г. българската армия навлиза във Вардарска Македония и напредва по посока на същинска Сърбия и Егейска Македония. Но ходът на войната се обръща срещу централните сили и през есента на 1918 г. силите на Алианса (Великобритания , Русия и Франция) побеждават българската армия близо до Солун". Договорът от Ньой, подписан през ноември 1919 г. възстановява предвоенните граници и слага край на българските усилия за национално обединение с Македония, до Втората световна война.

  На този период в развитието на македонския въпрос бе посветено продължението на разговора с проф. Антон Първанов, в който той се спря и на динамиката на развитието на българската държава в този период.

  Можете да чуете целия разговор на Валентин Дишев, излъчен в предаването на Радио Благоевград за история и национална култура "Изгрей зора", с проф. Антон Първанов:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Художнички преобразиха стените на детското отделение в кюстендилска болница

Камелия Пешева и Бояна Василева, две сестри, който благодарение на своя талант и голямо сърце, преобразиха една от стените в детското отделение на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил. Цветна стена със закачливи животни посреща болните дечица в приемния кабинет в отделението. Че изкуството лекува душата, твърди Бояна, която на драго сърце..

публикувано на 12.10.25 в 11:00

Шеф Чоткин: Успехът идва при смелите!

Шеф Лъчезар Чоткин e роден в дупнишкото село Червен Брег, но от малък се мести да живее и да се развива в чужбина. Прекарва 14 години в Милано, след това 4 години в британската столица - Лондон, където работи като трети главен готвач в 5-звезден хотел. Готвил е за световни звезди като принц Хари и Меган Маркъл, Карди Би и футболният отбор на Челси...

публикувано на 12.10.25 в 10:30

„Моето момче“ – новата песен на Мери Бойс Бенд

„Моето момче“ е пети сингъл от предстоящ нов албум, който ще бъде посветен на 30-тата годишнина на бандата. „2025 година е важна за нас. Започнахме я с паметен 30-ти рожден ден на Мери Бойс Бенд. Последва поредица от концерти, в които представяхме издадените си на винил албуми и ето че дойде лятото, а с лятото и една от най-чаканите срещи с..

публикувано на 12.10.25 в 10:10

Предприемачът Цветелин Николов: И младите могат!

България е на първо място по желание на младите хора да започнат свой бизнес според  данни на Евробарометър. У нас има развита предприемаческа култура, нарастващ брой стартъпи в технологичния сектор и в биотехнологиите. Предприемачеството е начин на мислене и отношение към света, а успешният предприемач трябва да бъде любопитен, да търси решения на..

публикувано на 10.10.25 в 11:50

Конкурс за ученици „Самоков – думи, които оставят следа“

Регионалният съвет за развитие – Самоков обяви конкурс по повод 1 ноември – Деня на народните будители. В конкурса могат да участват ученици на възраст от 13 до 18 години. Задачата е да бъдат издире ни цитати, мисли и откъси, посветени на Самоков. Най-добрите предложения ще бъдат изписани върху пейки в Самоков и Боровец. Жури ще оцени..

публикувано на 09.10.25 в 16:38

20 години Дневен център „Светлина“ - Благоевград

По данни на СЗО повече от един милиард хора по света са с увреждания. И макар да имат някакъв дефицит, те са хора като всички нас - мечтаят, обичат, харесват или не харесват, творят. А изкуството е начинът, по който хората с увреждания най-лесно могат да се впишат в обществото, каза в студиото на Радио Благоевград Вера Павлова, ръководител на..

публикувано на 09.10.25 в 16:31

Български журналисти посетиха Южна Корея по повод 10 години партньорство между двете асоциации

Българската журналистика е единственият европейски партньор на Асоциацията на корейските журналисти – сътрудничество, което вече десет години изгражда мостове между култури, професионални стандарти и приятелства. По повод юбилея делегация на Съюза на българските журналисти, водена от председателя Снежана Тодорова, посети Южна Корея. За смисъла на..

публикувано на 09.10.25 в 11:12