Христо Смирненски – слънчевото дете на българската поезия

На 17 септември 1898 година в град Кукуш е роден Христо Измирлиев, останал в историята с псевдонима Христо Смирненски. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София, където работи като вестникар, репортер и писар. Но Смирненски е преди всичко и най-вече поет, сатирик и преводач. Напуска този свят, преди да навърши двайсет и пет години. За това кратко време успява да създаде впечатляващо по обем и обхват творчество - 800 лирически и над 100 прозаически произведения, които са с незаменимо място в нашата литература.

Антон Страшимиров нарича Христо Смирненски „слънчевото дете на българската поезия“. „Самото творчество и живот на Смирненски дават основания да бъде наречен така. Всички, които го познават, неговите съвременници говорят за това, че той е бил изключително усмихнат, приветлив, слънчев, че дори се е карал в стихове. Но основното, заради което получава името „слънчево дете“,  е свързано с начина по който той навлиза в поезията. Ненадминат импровизатор е, а  ранните му творби говорят винаги за утро, за ден. Не случайно и самата стихосбирка се нарича „Да бъде ден“, разказа в интервю за Радио Благоевград проф. Магдалена Панайотова - журналист и поет, декан на Филологическия факултет на Югозападния университет в Благоевград.

Изследователите на творчеството на Смирненски отбелязват, че той е първият български поет на града. Започнал литературното си творчество с безгрижни хуморески, преминал през социалната и революционна тематика, в края на краткия си 25-ет годишен живот стига до дълбоки нравствено-философски прозрения, въплътени в шедьоврите „На гости у дявола“ и „Приказка за стълбата“.

Чуйте в звуковия файл цялото интервю на Росинка Проданова с проф. Магдалена Панайотова: