Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За промяната в статута на читалищните дейци

Преди три години българските читалища попаднаха в списъка на добрите практики на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Признанието за опазването на нематериалното културно наследство обаче, трудно кореспондира с финансовите измерения, които получават работещите в читалищните звена.

Да се очаква ли изравняване на статута на читалищните дейци с този на преподавателите; и каква е перспективата за развитие на българското читалище попитахме председателя на благоевградското читалище, Васил Новоселски – член на Върховния читалищен съвет.

За българските читалище и тяхното признание като културен институт от световно значение, се е говорило много. И за модерното звучене в съвременните нови технологични времена. Но, и за опазването на традициите - каквато основна цел има тази уникална институция.

Факт е обаче, че заплатите на работещите в отделните звена на българското читалище, граничат с минималната за страната ставка.

Това е и причина да се настоява за промяна на нормативната уредба, казва председателят на благоевградското читалище, Васил Новоселски. Той е част от Върховния читалищен съвет към Съюза на народните читалища.

Съвместната дейност с Министерството на културата би трябвало да даде положителни резултати. И най-вече усилията да бъдат насочени към възнагражденията както на библиотекарите от читалищните библиотеки, така и към отделните читалищни дейци. Защото, за да се привличат млади и образовани хора, които да усвояват библиотечното и читалищното дело с ентусиазъм, е необходим все пак и материален стимул, категоричен е Новоселски.

В края на 2017-та, на 8-ми декември, народните читалища в България бяха вписани в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.

Като мотив се посочва, че институцията на българското читалище е място, където по-възрастните членове на обществото предават културното наследство на младите.

Това става по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет. Тогава севписва в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство кандидатурата „БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ: ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ В ОПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕНОСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“. Досието е изготвено от д-р Силва Налбантян-Хачерян, с участието на експерти от Министерството на културата.

В списъка с нематериалното културно наследство са вписани и Хорът на Бистришките баби; Нестинарството; Чипровските килими; Мартеницата; Кукерите в Пернишко и Фолклорният фестивал в Копривщица.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Планина без бариери за децата и младежите в неравностойно положение

Планината е за всички – без бариери. Това е на само призив, а дългогодишна мисия за Гергана Дойчинова и екипа на „Ела и ти“. След дарителска кампания бяха събрани нужните средства за закупуването на три специализирани колички.  С тях деца и младежи с увреждания, както и трудноподвижни хора, могат да стигнат до планинските върхове, разбира се, с..

публикувано на 18.07.25 в 14:51
Анелия Никова

Новият живот и родилната помощ

След протеста и контрапротеста заради сигнала на родилка за агресия в Майчин дом на дневен ред излезе наболял за обществото проблем за етиката между пациенти и медицински специалисти, като този случай отвори полюсни позиции и още въпросителни. Акушерството е трудна и отговорна, но същевременно и благородна професия, изискваща търпение и..

публикувано на 18.07.25 в 14:22

Пикник артистик: Време за вдъхновение и културен куиз под открито небе

Бретонски палачинки, кроасани, лавандулова лимонада и френски сирена, поднесени сред уютния и пъстър колорит на благоевградското село Рилци. Този културен мост между българската и френската култура подариха на благоевградската публика Маргарита Георгиева, заместник-председател на Алианс франсез, и Елена Арнаудова. С подкрепата на Община Благоевград те..

публикувано на 18.07.25 в 10:58

Горещниците и Илинден - народните поверия и обичаи

Дните 15, 16 и 17 юли са известни в българския народен календар като Горещници. Тези три дни са свързани с почитание към огъня. Вярвало се, че който работи през тези дни, то снопите му на нивата се запалвали сами, защото огънят слизал от небето. Считали, че който не празнувал Горещниците, къщата му изгаряла. Тези дни се съблюдавали..

публикувано на 18.07.25 в 08:56

Новите сортове тютюн се адаптират успешно в българските условия

Припомняме, че през пролетта на тази година една от най-големите световни тютюневи компании стартира пилотен проект у нас, осъществяван от Национална асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) и компанията за преработка на суров тютюн Сокотаб. Проектът включва експерименталното изпитване на три нови за България сортове едролистен тютюн, като..

публикувано на 17.07.25 в 11:58

„Ваканция в музея“ организират в Брезник

За поредна година Общинският исторически музей в Брезник, съвместно с Центъра за работа с деца в града, организират инициативата „Ваканция в музея“. Целта е децата да се забавляват, участвайки в различни дейности като рисуване, тъкане, изработване на глинени съдове и на традиционни местни печива. Идеята е по този начин малчуганите да добиват..

публикувано на 17.07.25 в 11:25

Етика в родилната зала

През изминалите дни една публикация на майка в социалните мрежи разбуни духовете и раздели обществото. Наскоро родила жена сподели в личния си профил във Фейсбук, че е получила грубо отношение и дори физическа агресия от лекарския екип, който е бил отговорен по време на раждането и. Последваха протести в защита на лекаря, както и контрапротест в..

публикувано на 17.07.25 в 10:46