Киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се предлагат в детските градини и училищните столове, вече задължително трябва да са произведени по Български държавен стандарт. Това предвижда новата Наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните за децата, която влезе в сила на 13 февруари.
Според нея, биохрани, произведени по европейските регламенти, също могат да бъдат предлагани в детските и училищните заведения.
Айрянът за децата трябва да е само от кисело мляко и вода, без добавка на сол. Може да се предлага охладена или замразена риба. Допустимо е децата да получават мляно месо и лютеница, обаче само, ако са направени по браншовите стандарти. Според новата Наредба храните, приготвени за децата, не трябва да съдържат консерванти, оцветители и подсладители.
„Това е абсолютно изискана, съвременна Наредба, която допълва предходната Наредба номер 8 от 2018 г., в която бяха определени основните щрихи, именно за качеството на храните. В случая, отново качеството трябва да бъде най-добро. За всички храни, за които имаме утвърдени стандарти, те трябва да бъдат спазвани, а това са основните български храни - мляко и млечни продукти, кашкавал, сирене, кисело мляко, имаме стандарти и те са абсолютно задължителни“ – коментира за Радио Благоевград проф. Донка Байкова, експерт по хранене и диететика.
Тя допълни, че се забранява използването на всякакви технологични добавки в храните, предназначени за деца и юноши.
„Във всички имитиращи продукти има много вредни съставки като хидрогенираните мазнини, които са богати на трансмастни киселини, които пък са много рискови за здравето и затова, не трябва да бъдат профилактирани още в детска възраст“ – уточни проф. Байкова.
Тя препоръча в детските менюта да бъдат влагани продукти и съставки, които да са здравословни и в същото време, хранителни. Да се избягна консумацията на сладки, пържени и тестени храни като десерти, вафли, чипсове и закуски.
Според проф. Байкова, храненето в семейството е много важно, затова то трябва да се възпитава още в ранна детска възраст.
„Майките, могат да предлагат за десерт натурални плодове, смути или, ако е сладкиш, той да бъде съобразен с последните препоръки на специалистите. Да бъде с пълноценни зърнени съставки, с лек млечен пълнеж, да бъде приготвен не с бяла кристална захар, а с толкова полезния пчелен мед, например“ – препоръча експертът по хранене и диететика.
Супата, която се консумира в семейството трябва да бъде лека. Пет пъти седмично трябва да присъства месото в менюто, но то не трябва да бъде тлъсто. Рибата, трябва да бъде на трапезата ни поне един път или два пъти седмично, добре е да се правят един или два разтоварващи дни в седмицата. Варивата също трябва да присъстват в менюто ни, защото те са много полезни и за децата. В новата Наредба има разширение и за гамата мазнини – препоръчва се рапично, царевично масло, зехтин и други.
Проф. Донка Байкова обърна специално внимание на закуската, която трябва да приготвят родителите за своите деца в училище.
„Моята препоръка е, родителите да изпратят децата си на училище с някаква пълноценна закуска - топъл сандвич с пълнозърнест хляб, с някаква лека подплънка с извара, сирене и кашкавал, които са качествени. Непременно да има някакъв плод или сезонен зеленчук. Много важно е децата да пият достатъчно количество вода, като за препоръчване е да пият изворна вода /със светлосините капачки/ или изворна вода /с розовите капачки/. Тя трябва да се сменя, да не бъде еднообразна. Може да се приготвят натурални сокове от плодове, както и айрян, но без добавена сол, както е изискването в новата Наредба“ – уточни проф. Донка Байкова.
Според нея, Наредбите са едната страна на здравословното хранене при децата, но и родителите имат голяма отговорност за това.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Донка Байкова:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..