„Тази година няма да бъде честван така, както предни години и заради ограничителните мерки, и разбира се в името на това да се спаси здравето на хората. Отпадат кушиите, отпада и празничното хоро, което се прави всяка година. Това е хорото след обяда с гост-изпълнител, с много настроение и с различни изпълнители и самодейци от читалището“ – каза още Ива Накова.
Тя припомни някои от традициите на Тодоровден. Например това, че мъжете имат задачата да загледат, да изберат своята бъдеща булка. Момите пък се обличат с най-красивите носии. „Тодоровден идва с пролетта, носи нов живот, нови надежди, нови неща, а защо не и нова любов? Най-вече в основата на този празник е любовта. Любовта към конете, но и любовта между хората“.
Друга традиция е жените, които са се омъжили през изминалата година, да се поклонят на своите свекърви в знак на почит и уважение, да покажат колко работни са. Те се покланят три пъти и колкото по-ниско се покланят, толкова по-ниско ще могат да жънат през лятото. След ритуалния поклон се прави друг много важен ритуал – захранването на конете. Захранването е с пет елемента. В основата е хлябът. Той се приготвя в четвъртък преди Тодоровден. Два са ритуалните хляба – Св. Тудор и Св. Петка. Хлябът може да бъде под формата на подкова, може да бъде кръгъл и съответно отгоре да е изобразена подкова или конска глава. Следващите елементи са сол за кърмило, царевица - за да припкат конете, чесън против уроки. Захранват се и със захар, за да бъдат зъбите на конете бели и да блестят като диаманти.
„Почти във всяка къща има кон“ – разказа още в ефира на Радио Благоевград Ива Накова.
„В Бачево живеем около 1 800 човека, със сигурност конете са много. Конят е част от семейството. Няма как това животно, останало от отколешни времена, да не бъде днес част и от традициите, част и от бита и изобщо от живота на бачевци. Празникът ще пребъде, макар и в тази ситуация, макар и съвсем, съвсем символично, ще бъде отбелязан. Мисля, че всеки в сърцето си ще го отбележи по своя начин и ще го отпразнува вкъщи с най-близките си хора“.
Чуйте в звуковия файл разговора на Елизабет Александрова с Ива Накова.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..