Той е роден в Троян, но корените му са в Македония. Родът на баща му идва от Охрид, а на майка му от Разлог. Кръстен е и на двамата си дядовци. Името му е производно от Стоян, Стойо, Стойчо, Цочо. Един от дедите му по майчина линия е бил в екипа на Захари Зограф. Фамилното име на майка му е Иконописова. Фамилията на баща му през 40-те години на миналия век е била с типичното окончание за това време – Бояджийски. Връщайки се назад в корените си, проф. Бояджиев изпитва жал за взаимното неразбиране между България и Северна Македония, защото според него няма какво да делим с нашите най-близки съседи и намира вина и в двете страни за напрежението помежду ни.
„Убежище” се нарича изложбата с фотографии, открита по повод 70-ата годишнина на проф. Бояджиев в столичната галерия КО-ОП, която може да бъде видяна до 12 октомври. Откриването бе съпътствано и с представяне на книгата „Разговори за фотографското изкуство”, която проф. Бояджиев пише заедно с Николай Трейман. Това са разменени мисли между двамата по различни теми за фотографията в интернет по време на пандемията. Впоследствие проф.Цочо Бояджиев разбира, че те са си говорили неща, които могат да бъдат интересни и за читателите, затова издават тази книга. Девизът на фотошколата „Паралакс”, която се ръководи от Николай Трейман е ”Научи се, за да видиш!”. Смятат, че фотографът трябва да има познания в различни сфери на изкуството и културата, за да се тренира не само окото, но и душата му за разпознаване на това удивително нещо, което търси в света – да открива възхитителното във всекидневното. Проф. Бояджиев предпочита черно-бялата фотография, която е по-лаконична, с нея могат да се постигнат истински произведения на изкуството, а не просто копие на действителността, и не на последно място – тя борави със самата светлина. В деня на разговора ни излезе от печат последната му стихосбирка „Епистолариум”, в която е намерил поетичен отговор на реплики от писма, получавани в неговата младост, на които тогава не е обърнал внимание.
На 70 години убежищата за проф. Цочо Бояджиев са семейството, книгите и музиката. Съпругата му е професор по социология, има дъщеря – лекар, син – юрист, две внучки и внук. Предпочита класическия инструментален барок и португалското фадо. Харесва му светлата меланхолия, която излъчва тази музика. Тя е тъжна, но и нежна, чувствена, носталгична, извираща от душата. Философията за него е усилието да разбере загадката на този свят. Тъгите му са запазено пространство за поезията, чрез която изразява своите меланхолии, а фотографията е езикът, на който се възхищава от заобикалящия го удивителен свят. Често казва на курсистите си, че фотографът трябва да коленичи пред обекта на своето внимание. Може би затова Еми Барух нарича изложбата „Убежище” „обяснение в любов към човека” от страна на проф. Бояджиев.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..