В не толкова далечното минало българското земеделие бе сред водещите отрасли в родната икономика. За качеството и вкуса на нашенските плодове и зеленчуци се носеха легенди, идващи от близо и далече.
В настоящето обаче, проблемите на българските селскостопански производители са повече, отколкото позитивните новини, свързани с бранша.
Каква е оценката на земеделците от Благоевградски регион за европейското подпомагане и виждат ли смисъл от общата селскостопанска европейска политика – темата представихме в следобедния блок на Радио Благоевград.
Николай Николов е на 36 години. Израснал в Благоевград, но развива професионалната си дейност в кресненското село Долна Градешница. Занимава се със земеделие. И всяка седмица, заедно с останалата част от фамилията, предлага продукцията си на пазара.
Модернизация, високи технологии и осъвременяване на този изключително трудоемък бизнес – това на този етап в България няма как да се случи. Така разсъждава Николай. Млад и амбициозен фермер от 21-ви век. Но, принуден да се справя с изключителни предизвикателства за да изкара насъщния си. И да поддържа поминък с многовековна традиция.
„....Подкрепа за земеделските производители и повишаване на селскостопанската производителност, за да се гарантират стабилни доставки на храни на достъпни цени, защита на жизнения стандарт на земеделските производители в Европейския съюз...” – това са част от целите на Общата европейска селскостопанска политика.
Според 36-годишния земеделски предприемач от Кресненско обаче, това няма как да се случи. Или поне такива като него и близките му, не го усещат в действителност.
Тъй като е живял няколко години в чужбина и е добил опит именно в селското стопанство, Николай може да направи качествено сравнение за развитието на сектора. То обаче не е в полза на българската държавна политика към земеделските производители.
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..