Научни екипи и представители на бизнеса от България и Европа вече могат да подават проектни предложения за изчислителния ресурс на българския суперкомпютър „Discoverer“. Той е част от мрежата на високопроизводителните машини на Европейския съюз – Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления.
В края на месец октомври в София Тех Парк се състоя официалното въвеждане в експлоатация на „Discoverer“.
Проф. Симеон Стоянов, директор „Бизнес развитие“ на „Петаскейл суперкомпютър България“, заяви че суперкомпютърът, който се намира на територията на София тех парк е един от най-модерните и най-бързите в света. При тестовете, провели се преди няколко месеца, той е на 91 място сред най-бързите компютри в света, построен е по най-съвременни технологии от последно поколение. Като цифра изчислителната му мощност е от 4,5 петафлопа и върхова производителност 6 петафлопа.
Според проф. Стоянов от наличието на такъв суперкомпютър в България има преки и непреки ползи. „Преките ползи са, че нашите изследователи, а също така и бизнесът, ще имат достъп до най-съвременната инфраструктура, намираща се на много удобна локация в София тех парк, където е разположен не само суперкомпютърът, но има лабораторен комплекс и бизнес инкубатор, т.е. наистина дава възможност да се направи една екосистема, която да свързва бизнеса с академичния свят. Непреките ползи са също много важни, защото, за да се работи с този компютър, трябва да се обучават хора и ние можем да подготвим бъдещите кадри – студенти или хора от бизнеса, които искат да се научат да го ползват, така че в бъдеще да сме още по-подготвени и още по-готови да използваме такъв тип ресурси“.
Основната цел на „Discoverer“ е да стимулира научни и приложни изследвания, базирани на използването на технологии за високо производително компютърно моделиране, оптимизация и симулация. Капацитетът на машината може да бъде използван в много приложни области. Системата ще бъде оптимизирана да работи в множество научни сфери. „Най-грубо казано можем да ги разделим на тези сфери, които са свързани с опознаване на света около нас, разработване на нови молекули, дали те ще са молекули за фармацията или лекарства, или ще бъдат например нови полимери за създаване на нови материали, това ни дава възможност дори на атомно ниво да изучаваме свойствата и да симулираме свойствата на вселената и света около нас, докато стигнем до едно по-високо ниво – на ниво галактики и космология. Другият голям клас задачи са тези, които са свързани не толкова с материалната част – изкуствен интелект, обработване на гигантско количество данни, т.нар. data mining, който в момента е много популярен, и не на последно място – обработка на информация, свързана с финансови пазари, с маркетинг и моделиране на потребители“, каза проф. Симеон Стоянов.
Желаещите да използват суперкомпютъра могат да внесат своите проектни предложения, които ще бъдат разгледани от специално сформиран Постоянен експертен съвет от специалисти.
В първата фаза, до 31 декември, могат да кандидатстват малки проекти, основно свързани с настройка на софтуера на суперкомпютъра и намиране на оптимални параметри на задачите.
На следващия етап, след 1 януари 2022 г., кандидатстването ще е с проекти, свързани с научни изследвания и технологично развитие, като процедурата ще бъде обявена публично както от българска страна, така и от страна на EuroHPC JU. Проектите ще бъдат разглеждани за съответствие с възможностите на машината и наличните ресурси, и ще бъдат одобрявани и класирани, съгласно приоритетите и сроковете за изпълнение.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..