Даниел Попов: Нямаме принципни различия за трасето на магистралата в Кресненския пролом

 „Първото, което за нас е положителен сигнал, са двете срещи с двамата отговорни министри по въпроса. В Кресна г-н Сандов, министър на околната среда, се срещна с нас (Коалицията "Да спасим Кресненското дефиле") и с местни хора. Бяха обсъдени в детайли нещата, нямаме принципни различия. Имаше няколко интервюто на м-р Караджов за цената на тунела, за някакви допълнителни сложности, които предизвикаха да поискаме среща и с него. Обсъдихме в детайли нещата и хубавото е, че и там няма принципни различия. Г-н Караджов каза, че не иска да остане в историята като човекът, който ще унищожи  Кресненския пролом“, коментира за Радио Благоевград  Даниел Попов от екологично сдружение “За Земята”.

Европейското екологично законодателство 

Припомняме, че през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството спорна отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. „Също, през декември 2021-та Комитетът на Бернската конвенция прие препоръка 212, която освен, че заема същата позиция – да се търси вариант за магистралата извън дефилето, дава препоръки да се направят работни групи, които бързо в оперативен порядък да решат както целите и мерките на природозащитната в дефилето, които досега липсваха, така и да се придвижи нова екологична оценка, като се вземат предвид исканията на местните хора“, посочи още екологът. 

Работните групи

„Това, което трябва да направят трите работни групи, препоръчани от Бернскатаконвенция, е: първата (тя си е стриктно по  биоразнообразието) да изработи мерките и целите на защита в самия пролом. Втората – да подготви стандарта за процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Третата група, наред с представители на държавни институции и еколози, включва и представители на местната общност в Кресна. По план за 2-3 месеца групите трябва да свършат своята работа. След това предстои доста техническа работа, която АПИ трябва да свърши. Тогава ще станат ясни цените на всеки един вариант и какъв финансов принос ще искаме от ЕК“, подчерта Даниел Попов  и  посочи, че този напредък е единственият възможен път за реализиране на проекта, за получаване на европейски средства за финансирането му и избягване на санкции заради нарушаване на природозащитното законодателство.

Месните хора и магистралата

„Ще се е разглеждат проблемите с достъпността на пътя, нуждата при отваряне на магистралата, да се отворят възможности за местния бизнес, да има добре уреден пътен възел, който да позволи на хора, които искат да вземат традиционни продукти от Кресна или да отидат на така добре познатите ресторантчета, да могат да го направят. Алтернативният туризъм да продължава да се развива“. Ще се обсъждат и направят предложения  за  пътната безопасност, за локален път за жителите на град Кресна, запазването на техни земеделски земи и лозя. 

2030 година – финал на изграждането на АМ „Струма“

„ Довършването на магистралата през Кресненското дефиле  е  заложено за финансиране в оперативна програма „Транспорт 2021 - 2027“, която има още  2-3 години допълнителен резерва за довършване на вече одобрени за финансиране проекти, т.с наистина 2030 година“, потвърди Даниел Попов.

Цялото интервю с Даниел Попов можете да учете в звуковия файл.