Какви екологични последици крие войната?
С тазгодишното издание на кампанията си за Часа на Земятаприродозащитната организация WWF отправя призив за мир. Всеки нов ден на военни действия допринася пряко или косвено за влошаване качеството на околната среда. Експертите предупреждават, че екологичните последици често не могат да бъдат установени веднага, защото в разгара на боевете програмите за мониторинг се преустановяват, а и голяма част от негативните ефекти се проявяват в дългосрочен план. В много случаи обаче щетите са мащабни и за кратко време се унищожава постигнатото в рамките на десетилетия. Ето някои от рисковете:
Изтичане на радиация.
Авариите в ядрените електроцентрали в Чернобил през 1986 г. и във Фукушима през 2011 г. показаха, че, въпреки мерките за безопасност, дори в мирно време съществуват рискове от радиационно замърсяване. По време на война тези рискове са многократно по-големи. Освен съоръжението, съхраняващо ядрени отпадъци в Чернобил, на територията на Украйна има 15 работещи ядрени реактора. Директни ракетни удари, прекъсване на електрозахранването или други военни интервенции могат да компрометират системите за безопасно функциониране на централите и да станем свидетели на втори „Чернобил“.
„В началото на март вече имаше пожар в най-голямата украинска атомна електроцентрала „Запорожие“. В този случай, за щастие, ядрената катастрофа беше избегната. При продължаване на бойните действия обаче има риск следващ подобен случай да предизвика сериозна авария и дългосрочно радиационно замърсяване на екосистемите в периметър от хиляди километри в редица европейски страни. А това би довело след себе си хронични здравни рискове за засегнатото население и генетични аномалии у растителни и животински видове“, предупреждава Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.
Ефекти върху климата.
Контролът над изкопаемите горива често е ключов фактор в съвременните войни, но в бъдеще войни може да се водят и за вода, храна и други ресурси, застрашени от климатичната криза. За съжаление, както виждаме и днес, цивилните жители, които зависят от изкопаеми горива за прехрана, придвижване и отопление, почти винаги са сред първите и най-уязвими жертви на войната. Военните превозни средства, бойните самолети и плавателни съдове, сградите и инфраструктурата, обезпечаващи нуждите на войната, също изискват енергия, генерирана главно от петрол. По данни на Scientists for Global Responsibility (SGR), въоръжените сили заедно с индустриите, които осигуряват тяхното оборудване, са отговорни за 6% от всички глобални емисии на парникови газове. Немалък е и рискът от непредумишлени аварии. Контейнери за изкопаеми горива, петролни танкери, плаващи в минирани води, или тръбопроводи, възпламенени от военни действия, биха освободили в атмосферата огромно количество емисии от токсични и парникови газове.
Замърсяване на водата и почвата.
Въглищните мини се пълнят с вода, която трябва да се изпомпва. Ако изпомпването бъде преустановено, съществува опасност натрупващите се подземни води да се замърсят с тежки метали, които след това могат да проникнат във водоносните артерии и почвите. Такъв прецедент вече имаше в изоставени въглищни мини в Източна Украйна и не е изключено да се превърне в още по-сериозен проблем, ако боевете продължат. Унищожаването на пречиствателните станции за отпадъчни води също може сериозно да влоши качеството на водите в региона. Сериозни инциденти на замърсяване могат да бъдат причинени и при повреда на промишлени, петролни или енергийни съоръжения. Евентуално спукване на стените на водноелектрически централи може да предизвика опустошителни наводнения, както и замърсяване, заключено сега в седиментите. Сухопътните мини, касетъчните бомби и други експлозиви могат да замърсят почвите и водните обекти с токсични вещества, които излагат хората на хронични рискове за здравето и замърсяват цели екосистеми.
Какво можем да направим?
В Часа на Земята WWF отправя послание за мир, който е първата и най-важна стъпка към опазената природа. Нека в тази седмица, посветена на здравето на нашата планета, да покажем човечност и да дарим от времето си, за да помогнем на хората, бягащи от войната в този изключително тежък за тях момент. Подробности за това как бихме могли да дадем своя принос и подкрепа вижте в Единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна.
Часът на Земята в България се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на: БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БНР-Стара Загора и други медии.
Столична община е официален партньор на инициативата Часът на Земята.
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..
Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..