Любомир Кючуков: Делението на света на добри и лоши е много удобно, но твърде навярно и е твърде хлъзгава основа за една външна политика

„Външната политика е прекалено сериозно занятие, за да бъде свеждано до надпреварата кой по-бързо и по-силно ще осъди една или друга държава, в конкретния случай Русия. Делението на света на добри и лоши, където ние винаги сме добри, е много удобно, но то е твърде навярно в рамките на реалната политика и твърде хлъзгава основа за една външна политика“, коментира за Радио Благоевград Любомир Кючуков, директор на Института по икономика и международни отношения.

За войната и международното право

В отговор на въпроса защо нито Русия, нито Украйна обявяват война на ответната страна макар, че фактически воюват вече повече от месец, Любомир Кючуков поясни: „В последните десетилетия е достатъчно видима тенденция в международните отношения, че на практика, войни в света официално не се водят. Всички военни действия минават под знака на военните операции: специални, антитерористични, демократични. Всичко това са операции, но няма обявени войни между държавите. Така се заобикалят международните институции, заобикаля се международното право и това може би е най-негативната  тенденция през последните десетилетия  - именно ерозията на следвоенния световен ред, който се гради на основата на международните институции, на първо място - системата на ООН и международното право, изградени на принципа на равноправието на държавите, без значение малки или големи, ядрени или не ядрени“.

Позицията на България

„Досега България следва  политиката, определена  като водеща в позициите на НАТО и на ЕС, т.с. отговорът на руската инвазия в Украйна да бъде политически, а не военен. Да се търси прекратяване на огъня, търсене на политически решения, без да се ескалира допълнително във военната сфера напрежението, за да се избегне рискът от конфликт, в който да бъдат въвлечени  НАТО и ЕС. България следва в най-голяма степен подхода на страни като Германия и Франция, които може би единствени, на етапа преди войната, се опитваха да я препотвърдят и които сега продължават в директен диалог с Русия да търсят прекратяване на военните действия“.

Гореща война докога? Мир – кога и какъв?

„Проблем е, че преговорите се водят без чувството за спешност и че основният проблем - спирането на военните действия не е изведен пред скоби . И двете страни засега предпочитат да не форсират преговорите, като изчакват развитието и събитията на терен, което се вмества във формулата: Русия напредва, но бавно. Това кара Русия да изчаква момента, в който ще бъдат фиксирани едни по-позитивни за нея резултати  в евентуалното политическо споразумение, А това, че темпото е забавено, с всеки изминал ден подпомага Украйна политически. Тя печели международна подкрепа, също така засилва и лавината от санкции“.

Интервюто с Любомир Кючуков  чуйте в звуковия файл.