Няма по-непреодолими предизвикателства от тези, които човек сам си постави, но няма и по-велико чувство от това, да се усещаш истински жив, щастлив и удовлетворен от живота, от покорените върхове, превъзмогнатите страхове, задоволено любопитство и сбъднати мечти. Всичко това и още много може да се каже за една интересна личност, която имам щастието и удоволствието да познавам още от ранна детска възраст. Д-р Атанас Пелтеков е известен в публичното пространство като чудесен общопрактикуващ лекар, човек с невероятно чувство за хумор, но и като приключенец с интересни хобита.
Любознателният му дух го отведе 4 пъти до ледения континент Антарктида, а новото му хоби – подводното гмуркане, постави на изпитание сетивата и уменията му при 58 метра под морското равнище.
За предизвикателствата, които човек сам си поставя и умението да се радваш на живота, такъв какъвто е, ще Ви разкажем в поредица от срещи по Радио Благоевград, в рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“. Поставяме началото с д-р Атанас Пелтеков и неговите спомени от четирите експедиции до българската база на остров Ливингстън на Антарктика.
„Това е нещо, което оставя много ярък отпечатък в битието и душевността на хората, които са това място“ – категоричен е д-р Пелтеков, който разказва как се е „запалил“ по това предизвикателство. Както повечето неща в този живот, заминаването му до Антарктида е станало вследствие на поредица от случайности. Но, няма нищо случайно.
„Извън кабинетната си дейност, аз работя като хоноруван преподавател в Катедра „Спорт“ на Софийския университет и осигурявам медицински спортните им лагери зимно и лятно време. Така се запознах с хора, които са ходили на Антарктика. И на въпрос мой: „Добре, какво е нужно аз да мога да отида на Антарктика“, един от тях ме погледна и каза: „Абе, ти док, знаеш ли, че ставаш за тази работа“. Това ми прозвуча много добре. Човекът обеща да ме представи на медицинската комисия за следващото пътуване до Антарктида. Това се случи през ноември 2016 г. Медицинската комисия ме одобри и аз трябваше да замина още същия месец“ – обяснява д-р Пелтеков, който не скрива и появилите се колебания, къде всъщност отива.
Лекарят поема част от логистичната работа и медицинско оборудване на българската база и на екипа, които отива на нея. Въпреки всички усилия, поетият риск си е струвал – признава лекарят антарктик.
„Първият сблъсък с Антарктида беше нещо невероятно и недостижимо. Всичко това, което сме чели, гледали като фирми и снимки, се покрива едно към едно. Тя е като „врящ казан с лепило“. Бръкнал веднъж в него, той започва да те придърпва отново и отново. И аз, всеки път, когато ме поканят да отида отново на нашата база, съм готов да го направя. Заявявам го най-отговорно още сега“ – категоричен е д-р Пелтеков.
„Всяко отиване до Антарктида е истинско изпитание, защото зависиш от много неща – от времето, от самолетите, от кораба, от екипа, разтоварването на багажа на базата – това е непрекъснат и денонощен труд. Ако една крушка не мига в базата, това означава, че имаме проблем и се активират един куп хора, за да го отстранят“ – спомня се лекарят, според когото, сплотеността на екипа е другото нещо, което го е впечатлило много.
Най-ярките спомени, които е запечатал в съзнанието си д-р Атанас Пелтеков, са три от първата му експедиция.
„Корабът приближава към брега и ние новобранците гледаме къде отиваме, и в един момент, след втория завой в залива, някой казва: „А ето там, в далечината е нашата база“. Нашата база се оказа затрупана със сняг, освен основната къща, която е в червено, другите неща не се виждат въобще. И това беше много впечатляващо. След това, слизането на брега беше в 1 часа през нощта. Представете си сумрак, ние сме с някакви челници, стоварването на целия този багаж в рамките на две денонощия на ръка - от лодката на шейната, нареждането, включваш и почва да работи всичко и този момент беше уау. От чешмите има течаща вода, пералнята може да работи, имаш душ с топла вода – битови удобства всякакви на края на света, това беше супер впечатлително. И третото нещо, което много ме впечатли, са хората. Защото, аз видях човек, с флекс ръчен и парче метал, от боклука /там, думата боклук намира нови измерения/, този човек направи спусъка на някаква машина само с ръчния флекс и клещи, и машината проработи. Дето казват – с плюнка правят атомна енергия тези хора. И третото нещо, което много ме впечатли – „лудостта“, в най-добрия смисъл на тази дума, „лудостта“ на нашите учени и това, което те правят, го правят с невероятен хъс и професионализъм. Наистина съм много впечатлен“ – допълва д-р Атанас Пелтеков.
Какво още го е впечатлило на ледения континент Антарктика ще Ви разкажем с продължението на рубриката скоро по Радио Благоевград.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с д-р Атанас Пелтеков:
Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..
Статистиката сочи, че за една година в Благоевград има над 400 новорегистрирани жители. Областният център е страхотно място за живот и професионална реализация за младите хора. В това е убедена Надя Шаличева, която е родом от София, но избира да живее и прави кариера в Благоевград. Решила със семейството си да се преместят, след като детето..
"Четвърт век със сърце за животните" - п од това мото преминават инициативите, посветени на 25-годишнината от създаването на българския офис на Международната организация за защита на животните „Четири лапи“. Тържественото събитие, с което се отбелязва този юбилей е днес, в Парка за мечки край Белица, защото това е първото и единствено убежище за..
Учител от Симитли сбъдна своята мечта да създаде пчелна стая за апитерапия. „Пчелната стая се намира на 2 километра над град Симитли. Тя е място, където хората могат да вдишат въздух от пчелни кошери или да си почиват в тях, като така се възползват от лечебните свойства на пчелните продукти и вибрациите на пчелите, което може да помогне при..
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегъбрени от тях. Някои са младолики, други – с набраздени от времето лица. Но всички са специални. Това е част от резюмето към дебютната книга на журналиста Мира Добрева...
Два златни медала и Наградата на кмета на Община Несебър е оценката на участието на Александра Полежанова в 16-тия Международен фестивал „Съзвездия в Несебър“. Младата певица и композитор от Банско завоюва отличията с изпълнения на свои авторски песни. Поредните музикални успехи идват след финала на Банско джаз фестивал, на който Александра..
Промените в Правилника за вписванията вече са обявени за обществено обсъждане. Те предвиждат да не се издават свободно незаверени преписи на актове за чужди имоти, а право да се снабдят с тях ще имат само страните по сделката, адвокатите, нотариусите и различни държавни органи. И всичко това с цел, да се стопират опитите за имотни измами...