Спомени за необикновения живот на архитект Лазар Парашкеванов, проектирал и построил сградата на старото кметство в Благоевград, разказа архитект Коста Сандев. Това беше темата на първия от поредицата разкази в новата инициатива на регионалната библиотека „Д. Талев“ Благоевград „Недоизказани истории“. Архитект Сандев ни върна един век назад и разказа истории от живота и работата на този талантлив българин, сравняван с Леонардо да Винчи.
„Лазар Парашкеванов е едно голямо име в българската строителна практика, архитектура и култура, много голямо име. Преди около месец в София имаше представяне на цялостното му творчество с изложба, с материали. Той беше оценен като една личност с национално значение“ – споделя арх. Сандев.
Лазар Парашкеванов завършва висше образование в Политехническия университет в Бърно, Чехия около 1920 г. Там получава две специалности - архитектура и строително инженерство, т е. няма нужда от конструктори, когато започва да реализира проектите си. Образованието му е било на високо европейско ниво. „Той не остава в Европа, както по днешно време става. Учим там и там оставаме. Лазар Парашкеванов се връща в България. Тогава попада под влиянието на земеделците, защото е от такова семейство на земеделци от село Хотница, Велико Търново. Там е роден, има четири сестри и по-малък брат. Фактически това му потекло може би го предразполага да приеме земеделските идеи на Александър Стамболийски и става негов близък приятел“ – коментира арх. Сандев и продължава: „Когато убиват Стамболийски, започват гонения на всички прогресивни хора. Лазар Парашкеванов също попада под тая злостна идея да се репресират прогресивните хора и е интерниран в Горна Джумая“. Лазар Парашкеванов тръгва за Горна Джумая с акредитационно писмо. Всеки друг на негово място би отворил писмото, за да види какво пише в него. Парашкеванов обаче не го отваря, пристига в Горна Джумая и веднага се представя на кмета Мечкуевски, на когото предава писмото. Кметът разпитва младия мъж, защото вижда пред себе си един представителен човек, добре облечен, интелигентен, знаещ пет езика. Мечкуевски е впечатлен от Паршкеванов, който разказва, че е архитект, инженер. По време на разговора кметът отваря писмото, в което пише: „Приносителят на писмото да бъде ликвидиран!“ Мечкуевски къса писмото и го хвърля. Дава задача на Лазар Парашкеванов да направи план на центъра на града и да изработи проект за сградата на кметството. „И така, младият архитект първо разработва идеята за центъра, за тези много улички. Този център е много характерен. В нашия площад се вливат девет улици. Софиянци се хвалят с „Петте кьошета“. Ние имаме девет кьошета и по този начин се оформя площадното пространство. Нашият площад, това разкрояване на дребни улички е дело на Парашкеванов. Даже самата сграда е оградена от четири улици. Самата сграда е квартал.“ – споделя арх. Сандев. Той разказва, че цялото население на Горна Джумая участва в градежа. Всички мъкнат камъни с каруци, с волове, с каквото могат. Основите на кметството са дебели по един метър и те са каменни. Седем попа участват в освещаването на Първата копка.
„Сградата на кметството в Благоевград е гордост за нас. Имаме такава сграда от този виден архитект, който е сравняван с Леонардо да Винчи“ – допълва още арх. Сандев.
След работата си в Горна Джумая, Лазар Парашкеванов заминава за София. Негова е идеята за създаването на кооперативните жилища, участва активно в изработването на осветлението на София, избира мястото и прави проекта на стадиона „Герена“. Сградата на гимназията в Кочериново също е негово дело.
Видният български архитект Кръстев, когато вижда сградата на кметството в Благоевград, казва само две думи: „Сграда с характер“.
Днес в сградата на старото кметство се помещават различни институции. Сградата е със статут на Паметник на културата от местно значение.
Какво разказа още арх. Коста Сандев за живота и работата на видния български архитект Лазар Парашкеванов можете да чуете в звуковите файлове.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..