Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическа безпътица беляза отминаващата 2022 в България

Автор:

Събитието, белязало 2022 година във външнополитически план е войната на територията на Украйна. Започналата на 24 февруари военна операция от Русия, предизвика безпрецедентен по мащаб акт на солидарност спрямо украинския народ от страна на почти всички държави членки на ЕС. Първоначално усилията бяха насочени към подпомагане на бягащите от войната украинци, след което бяха предприети финансови санкции към страната агресор, беше изпратена военна и хуманитарна помощ на Украйна. Близостта на България до района на военните действия насочи сериозен бежански поток към границите ни, а опитите на държавата да организира подслоняването и изхранването им бяха подпомогнати, а често и изпреварени, от мощна гражданска активност в лицето на хиляди доброволци и дарители.

"Макар да минаваме през поредица от кризи, ние вървим към възстановяване на нормалността – заяви пред Радио България политологът Евгений Дайнов. По думите му, държавите членки на ЕС успяха да се справят с ковид кризата. –  С това общо усилие, ние закрихме един период на егоизъм. Другата нормалност, която се възстановява през период на кризи, е устойчивостта на либералната демокрация срещу варварския опит, с войната в Украйна, тя да бъде свалена. Либералната демокрация винаги е по-силна в кризи от авторитарните режими. Възстанови се и разбирането ни на какво се крепи тя – свободата, правото, инициативността и доброжелателността."

Въпреки глобалните предизвикателства, 2022-ра за България ще остане по-скоро под знака на политическата нестабилност и невъзможността да бъде формирано устойчиво и дълготрайно правителство. Подобна безпътица е предпоставка в обществото да се появяват настроения за промяна на модела на управление на държавата от парламентарна към президентска република.

"Да се чуват такива гласове е напълно нормално, защото след четири национални вота, имаме съставено само едно редовно правителство и три служебни кабинета" – коментира политологът Лидия Даскалова. Според нея тезата, че президентът не иска съставяне на редовно правителство, за да продължи да концентрира власт в себе си, е пресилена и по-скоро спекулативна.

"Със сигурност обаче той много промени поведението си. Смекчи тона към някои партии, към които беше изключително остър. Добре помним, че именно той беше един от хората, влял енергия в гражданските протести от миналата година с размахания от него юмрук. Темата за президентска република ми се струва доста далечна на този етап, но със сигурност мога да кажа, че съм категорично против България да бъде президентска република."

Не липсват и гласове в посока преосмисляне на ролята и функциите на служебното правителство като форма на изпълнителна власт във време на политическа нестабилност. Един от аргументите е, че този тип правителства често прекрачват своите правомощия по конституция.

"При едни слаби и неустановени либерални демокрации, които лесно мутират в авторитарни, популистки или гангстерски режими, не е добра идея да се прави онова, което са избрали във Великобритания – след края на своя мандат, съществуващото правителство да подготвя изборите, на които евентуално да бъде сменено. За страни като България е необходимо някакво странично правителство, което да организира изборите и да управлява държавата на базисно ниво. В този смисъл служебното правителство, назначено от президент, а не от парламент, е по-скоро добра законодателна находка."

"Ако си представим възможността да няма служебно правителство, а отиващото си да подготви новите избори, нека припомним, че първите през 2021 щеше да ги организира последното правителство на ГЕРБ – припомня Лидия Даскалова. – Нека не забравяме обаче, че започналите тогава граждански протести, бяха именно с настояването за тяхната оставка и тази на главния прокурор. Така че аз не мога да кажа, кое беше по-правилно към онзи момент – дали да управлява служебно правителство, или да продължи живота на едно обществено делегитимирано редовно такова."

Даскалова се надява, че 2023 година ще ни донесе повече увереност, че промяната, която търсим е заслужена и зависи от задружните усилия на всички нас:

"Мисля все пак, че с малки стъпки ние вървим натам. Имаме изключително много работа, чиито плодове, ако започнем сега, ще видим след 5, а може би и 10 години. Очаква ни работа по реформите, необходими за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Очакват ни и поредица от парламентарни и местни избори. В подобен момент, макар да си давам сметка колко трудна задача е, аз се опитвам да бъда оптимист."

Професор Дайнов вижда предстоящата година като време, в което  възстановяването на нормалността ще продължи и това е най-оптимистичното нещо, за което можем да мечтаем след 30 години очакване.

Снимки: архив, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ограничение на АМ "Струма" при Симитли

Движението на АМ "Струма"  в района на Симитли се осъществява с повишено внимание, в активната лента, поради аварирал тежкотоварен автомобил, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура". Участъкът е обезопасен с бализи.

публикувано на 20.02.25 в 19:31

Открит урок по математика в STEM Discovery Campaign

От началото на учебната година учениците от всички класове на 11 ОУ „Христо Ботев“ Благоевград работят в платформата Khan Akademy. Днес учителката Катя Везенкова изнесе пред колеги открит урок по математика с ученици от 4 „в“ клас на тема: “Броене на квадратни единици за намиране на лице на правоъгълник“. Урокът беше изключително интересен за..

публикувано на 20.02.25 в 15:26

Промени в 21 наредби гласува Общинският съвет в град Рила

На днешното си заседание Общинският съвет в град Рила одобри промени в 21 наредби. Предложенията  бяха гласувани анблок, тъй като съгласно закона, всички суми в левове, посочени в тях трябва да бъдат калкулирани и в евро, съгласно курса на БНБ. Според общински съветници част от тези наредби трябва да се променят изцяло, а по време на заседанието се..

публикувано на 20.02.25 в 14:28

33 години от обявяването на НП "Рила" за защитена територия

На 24 февруари се навършват 33 години от обявяването на най-големия национален парк в България – „Рила“. В рамките на инициативата „ Дни на Национален парк „Рила “ в Регионален исторически музей - Благоевград бе открита изложба, а от днес експерти от парковата дирекция и уредниците от отдел „Природа“ в тематични занимания представят..

публикувано на 20.02.25 в 14:03

В Благоевград представиха възможности за трансформация на бизнеса

25 млн.лв. са средствата, които се отпускат по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Процедурата е насочена към малките и средни предприятия, а правилата, по които могат да кандидатстват желаещите, са изключително опростени. Срокът за подаване на документите е 28-ви март. Това заявиха днес в..

публикувано на 20.02.25 в 13:57

Неуспешен опит за кражба на дизел в Перник

Кражба на дизелово гориво е предотвратена от служители на полицията в Перник. Извършителите са задържани. Образувано е бързо производство. Тази нощ в пернишкия квартал „Димова махала“ автопатрул забелязал три съмнителни лица в близост до паркирана пътно-строителна техника. При вида на униформените тримата избягали в посока квартал „Рудничар“. На..

публикувано на 20.02.25 в 12:20

ЮЗУ разширява международното си сътрудничество с Узбекистан

Делегация от Югозападния университет „Неофит Рилски“, водена от ректора проф. д-р Николай Марин, осъществи официално посещение в Узбекистан. Визитата беше част от усилията за разширяване на международното сътрудничество и академичния обмен в сферата на висшето образование и научните изследвания. В рамките на посещението се проведе среща между..

публикувано на 20.02.25 в 10:23