Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Зорница Спасова: Нужни са иновации за по-зелени производства в козметичната индустрия

Човек не е много  склонен да жертва комфорта си, може би по-скоро ще се разчита на иновации в козметичната индустрия, на по-зелени производства, „claim friendly“ серии, към които да се насочат потребителите. Защото само  промяна на потребителското мислене не е достатъчно. Необходимо е да се вложи интелект в създаването на нови продукти“, коментира за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването. Като автор за платформата „Климатека“ и част от проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“, д-р Спасова изследва темата за климатичните промени и козметичната индустрия. Изборът е продиктуван от факта, че „козметичните продукти се използват от всеки човек. Така както не можем без въздух, вода и храна - не можем и без сапун. Освен това темата не е толкова проучена и исках нещо ново да вложа в работата си. А и скоро преминаха коледно-новогодишните празници, а козметичните продукти са един от предпочитаните подаръци. Те особено вълнуват младите хора и затова искахме да стигнем до по-широка аудитория“, подчерта д-р Спасова.

Радио Благоевград също участва в проекта „Лаборатория: Наука и журналистика за климата“. Поканата дойде от екипа на платформата „Климатека“. Проектът е международен и в него освен България,  участват Сърбия, Унгария и Румъния. Сформираните  екипи от учени и журналисти избраха разнообразни теми, но всички насочен към климатичните промени. Екипът: д-р Зорница Спасова и Росинка Проданова се спряха на  темата  „Климатичните промени и козметичната индустрия“.

Анкетата, която направихме в Благоевград категорично потвърди нейната актуалност. Според част от участниците в анкета, връзката между климатичните промени и козметичната индустрия е негативна. Други не са се замисляли, защото „този въпрос не е бил на дневен ред“. Но нито един от анкетираните не е готов да се лиши от козметичните продукти, които използва в момента и не може да си представи времето, в което ще бъдат ограничени ресурсите дотолкова, че да не можем да си позволим да се къпем, например.


Глобалният козметичен сектор е мащабна индустрия, която причинява редица екологични проблеми: пластмасово замърсяване; замърсяване на въздуха, химическо замърсяване на океана, загуба на биоразнообразие, потребност от голямо количество енергия, използване на детски труд, опити върху животни. „Друг съществен проблем, свързан с парниковите емисии, е обезлесяването, като на първо място се освобождават големи територии за производството на суровини за козметичната промишленост. Изчислено е, че заради опаковките от дървесни продукти, всяка година се изсичат 18 млн. акра гора. Според американката Джесика ДеФино - репортер и критик на индустрията за красота и автор на бюлетина „Непубликуемото“, дори в „устойчиви“ продукти са внедрени съставки, които са направени въз основата на изкопаеми горива“, разказа още д-р Зорница Спасова. Младият учен коментира и обратната връзка на въздействие: климатичните промени върху козметичната индустрия. Оказва се, че засушаванията, екстремните климатични явления са се увеличили 3-4-кратно през последните десетилетия. Всички те влияят върху селскостопанското производство не само за храни, но и на суровини за козметичната промишленост.  „Също така самите кремове, червила, всяка козметична продукция се разваля  по-бързо при високите температури. Особено уязвими са кремовете, така например хиалуроновата киселина започва да се разгражда при около 37 . Високитетемпературиса причина за повишаване нивата на приземенозон, койтоумножавасвободнитерадикали, увреждаклеткитеисесвързаниспояватанабръчки, преждевременнопобеляванеикосопад“, посочи д-р Зорница Спасова.

Цялото интервю с д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

След по-малко от две десетилетия ще бъдем изправени пред недостиг на кафе

Кафето е втората най-търгувана стока в света след петрола . По официални данни за 2023/2024 година, най-големите производители на кафе са Бразилия с около 39% от световното производство, Виетнам  - 17%, Колумбия - 7%, Етиопия и Индонезия  с по 5%. Финландия е държавата, която обаче води световната класация на страните, в ĸoитo ce пиe..

публикувано на 16.09.24 в 09:51

На 17 септември в Благоевград - празник на вярата, надеждата и любовта

На 17 септември почитаме паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и на тяхната майка София. На този ден се прекланяме пред вярата, надеждата, любовта и мъдростта - добродетелите, които ни правят хора и ни крепят в трудни моменти. „ Празникът е много специален за нас българите, защото колкото да не си признаваме и колкото да се..

публикувано на 16.09.24 в 09:44

Майстор зограф вае стенописите на новия храм в Долно Драглище

На финалната права е доизграждането на храм " Св. св. Йоаким и Анна" в разложкото село Долно Драглище.  В момента се изографисват стенописите от майстора зограф и почетен реставратор Николай Чергаров . "Чергаров настоя да направи дарение от своя страна и п о-скоро той ни откри", обясни Яница Домусчиева от Сдружение "Св. св. Йоаким и Анна"...

публикувано на 13.09.24 в 19:03

Комисар Валентин Василев: 2024-та година е една от най-трудните

2024-та година е една от най-трудните. Така се оказва след големите пожари през годината – това е един от основните изводи след случилото се през летните месеци. Това е един от изводите досега каза директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Благоевград комисар Валентин Василев. „Преодоляхме и затрудненията,..

публикувано на 13.09.24 в 17:06

Инж. Богдан Милчев: Нужен е нов подход при пътната безопасност

През последните години няма разлика . Винаги общините в последните дни преди откриването на учебната година реновират и ремонтират районите на училищата.  Това заяви в интервю за Радио Благоевград председателят на Института по пътна безопасност инж. Богдан Милчев. Възстановяват се пешеходните пътеки, както и маркировката на уличната..

публикувано на 13.09.24 в 16:56
Борис Харизанов

Трансгранични възможности: България като привлекателен партньор за гръцки инвестиции

Българо-гръцката търговско-промишлена камара играе ключова роля в развитието на икономическите отношения между България и Гърция. Участието ѝ на тазгодишния международен панаир HELLEXPO 2024 привлече вниманието на множество бизнес лидери от двете страни, които търсят нови възможности за партньорства и разширяване на търговските пазари. В предаването..

публикувано на 13.09.24 в 11:14

Гергана Лаптева: Отдавна исках да пиша за древния град Хераклея Синтика

Жанрът в който твори Гергана Лаптева е исторически трилър. Тя е почти готова с шестия си роман, който ще излезе от печат през 2025 година. „ Действието преминава през Неапол, Александрия и завършва в едно много любимо мое място – древния град Хераклея Синтика “, открехна част от новата история писателката, която сподели в интервю за Радио..

публикувано на 13.09.24 в 10:45