Природозащитната организация WWF стартира втората фаза на своята Кампания „Общ дом. Общо бъдеще“, посветена на опазването на дивите животни в България. Фокусът на нейното тазгодишно издание е възстановяването на местообитания, осигуряващи дом и храна на различни популации на ключови за екосистемата видове. Чрез нея, WWF се стреми да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели.
„В случая сме се фокусирали върху риса, който е изчезнал в България преди доста години, през 1941 г. е бил убит последният балкански рис у нас. От известно време се опитват да се върнат в България животни, които идват от Карпатите през Сърбия, най-вероятно“, сподели за Радио Благоевград Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.
Едрите хищници са животни, които имат нужда от големи територии, за да оцеляват и когато местообитанията им се загубят, те няма къде да отидат, няма как да се размножават или да търсят храна. Затова, целта на кампанията е увеличаване на защитените зони, чрез внасяне на предложения за нови такива и оценка на „коридорния ефект“. Това е европейска стратегия, която следва да бъде осъществена и в България, защото за животните държавните граници не съществуват.
Опазването на есетрите е също във фокуса на WWF.
„Знаете, че се осъществи една защитена зона „Ветрен“, която цели опазване на местообитанията, в които есетрите си хвърлят хайвера. Те са наистина динозаври. Свръх улова и коритата на реките, както и черпенето на инертен материал са причините, поради които вече не ги срещаме почти никъде. Така че, усилията за тяхното връщане в Дунава и в Черноморието продължават и мисля, че са успешни“, уточни експертът.
Популациите на диви животни – бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби – са отбелязали катастрофален спад в числеността си, намалявайки средно с 69% от 1970 г. насам, сочи докладът на WWF „Жива планета“.
Данните показват, че основните двигатели за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, нелегалният дърводобив, въвеждането на инвазивни видове, замърсяването, изменението на климата и болестите. Тези фактори влияят и на природата у нас.
„Нашата кампания е да намалим това негативно въздействие, да накараме хората да живеят по-устойчиво и по-възможност, да развиват инфраструктура във вече урбанизираните територии без да навлизат в други природни територии, тъй като ефектът от това е като „камък хвърлен във вода“, коментира още Александър Дуцов.
Той съобщи още, че и тази година ще бъде отбелязан Часът на Земята. А ако сте в София, можете да се включите в специално благотворително събитие. На 25 март от 20:30 до 21:30 ч. WWF призовава хората, бизнесите и институциите да изключат осветлението и да прекарат 60 минути в положителни за нашата планета дейности.
Кампанията „Общ дом. Общо Бъдеще“ на WWF се реализира с медийната подкрепа на БНР и Радио Благоевград.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Александър Дуцов:
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
На 17 ноември се отбелязва Световният ден на недоносените бебета. Всяка година в България се раждат над 6500 недоносени бебета. Тоест всяко 12 бебе се ражда недоносено. Да се родиш недоносен е истинско изпитание, както за бебето, така и за неговото семейство и не на последно място и за екипа от медицински специалисти, които се грижат за него...
Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро, а раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия. Данните са на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. В изследването се посочва, че България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в..
Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. „Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че..
Младата и талантлива поп изпълнителка Божидара Симеонова гостува в ефира на Радио Благоевград, за да представи дебютния си албум „Спасение“ и да представи италианската версия на първата си песен „Сега“. След 10 години, Божидара създава видео към песента, с която започва своята музикална кариера. В предаването „С усмивка в събота“ Божидара разказа и за..
Възстановяването на семейни връзки е мисия на кампанията „Промени съдба!“ на Българския червен кръст . Български Червен кръст оказва подкрепа на хора, загубили връзка със своите близки поради въоръжени конфликти, бедствия или миграция. Тази дейност на червенокръстците е с дълга история, обясни за Радио Благоевград Светослав Русев от..