Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Симеон Матев: Последната най-снежна година е била преди 60 години

Снимка: БГНЕС

Пълно замръзване на река  Дунав не сме имали от 1985 година, а най снежната зима, с най-дебела снежна покривка на много места е измерена през 1963  година или точно преди 60 години“, припомни за Радио Благоевград д-р Симеон Матев, асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет и автор в платформата „Климатека“.  Преживяхме една от най-топлите зими тази година, втората най-топла до момента, фактите сочат, че  изминалият месец февруари на 2023 година  е поредният месец с по-високи средни температури от нормалното в съвременната метеорологична история. „Това, че тази година видяхме сняг през март не е някакво изключение, след като бяхме по къс ръкав на Нова година и по Великден нищо чудно да сме с якета. И това е една закономерност, част от новото нормално“, посочи експертът и подчерта, че екстремните прояви на времето стават все по-интензивни, а последствията от тях – многостранни.  „Можем да бъдем по-адаптивни и с един пакет от действия, като например да потърсим по-подходящи насаждения за тази нова реалност; с това да планираме по-правилно и рационално водните ресурси; с това да използваме по-ефективно като цяло природните ресурси, бихме били много по-готови да посрещнем новата реалност", каза още д-р Матев.

Очакваното застудяване в края на месец март не означава, че пролетта  ще е хладна като цяло. „Но ще имаме периоди с по-студено от нормалното време – единият ще е следващата седмица, а за сега следващият се очертава да бъде точно след изборите. Очакванията са първата половина на април да бъде малко по-хладна, но втората – да компенсира това захлаждане и като цяло пролетта да бъде с градус, градус и половина  по-топла от обичайната“, прогноза климатологът. 

Интервюто с д-р Симеон Матев чуйте в звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Кристиан Вигенин

Кристиан Вигенин: България трябва да влезе в еврозоната без риск за икономиката

БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП.  Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..

публикувано на 31.01.25 в 11:46
Димитър Найденов

Димитър Найденов: ГЕРБ саботира приемането ни в еврозоната

Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..

публикувано на 31.01.25 в 11:28

Годината на Зелената дървена змия: Какво ни предстои и как да привлечем изобилието в нея?

За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..

публикувано на 30.01.25 в 18:50

Да спасим културното наследство в село Извор

Продължава дарителската кампания  за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..

публикувано на 30.01.25 в 17:18

Над 8000 тютюнопроизводители ще получат подпомагане за 2024 година

8 528 са тютюнопроизводителите, които ще получат подпомагане по Схемата „Преходна национална помощ за тютюн“, за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7 272 производители са заявили 8 543 183 кг. „Басми“, 731 производители - 871 452 кг. „Каба-Кулак“, 455 производители - 1 975 847 кг. „Бърлей“ и 70 производители - 5..

публикувано на 30.01.25 в 15:00

Цените на храните в Германия са почти като в България, за разлика от доходите

„В Германия се живее спокойно и добре, цените на храните са почти като в България, но данъците са доста по-високи“. Такива са впечатленията на нашия редовен слушател Сашо Симеонов, който през лятото живее в родното си село Бабинска река, в община Бобов дол, а зимата пребивава при свои близки в Берлин, Германия. Специално за рубриката..

публикувано на 30.01.25 в 13:56

Европейските общества трябва да се вглеждат внимателно в процесите на Балканите

В Сърбия в момента текат процеси, които може да повлияят на ситуацията на Балканите. Поводът за тези протести, от българска гледна точка, е прозаичен – корупцията по всички етажи на властта. Но опозицията в Сърбия използва тази нещастна кончина на хората в Нови Сад, за да се опита отново да промени ситуацията в страната и ако може да свали президента..

публикувано на 30.01.25 в 12:02