То смесва по уникален начин природозащита и изкуство
Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск. Застрашени сме също и ние. Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата, големият воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и др.
През последните 30 години Драгоманското блато бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес то е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
Бъдещето на Драгоманското блато
В рамките на проекта WaterLANDSWWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, чиито специалисти имат богат опит на територията на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.
Природозащита и изкуство
Възраждането на Драгоманското блато ще бъде увековечено от талантлив визуален артист, който ще пресъздаде процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Творбите, обединяващи изкуство, наука и теренна дейност, ще бъдат представени през 2026 г. в Драгоман и София. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е изключително важно, тъй като той цели да постигне не само съживяване на природата, но и бъдещи социално-икономически ползи за населението.
Всеки може да стане част от каузата на WWF да опазва дома на дивите животни в България, като се включи в кампанията „Общ дом. Общо бъдеще“. Вижте как на wwf.bg/zakrilnik.
Кампанията се реализира със съдействието и безвъзмездната медийна подкрепа на:БНР, БНР-Благоевград и други институции.
Планината е за всички – без бариери. Това е на само призив, а дългогодишна мисия за Гергана Дойчинова и екипа на „Ела и ти“. След дарителска кампания бяха събрани нужните средства за закупуването на три специализирани колички. С тях деца и младежи с увреждания, както и трудноподвижни хора, могат да стигнат до планинските върхове, разбира се, с..
След протеста и контрапротеста заради сигнала на родилка за агресия в Майчин дом на дневен ред излезе наболял за обществото проблем за етиката между пациенти и медицински специалисти, като този случай отвори полюсни позиции и още въпросителни. Акушерството е трудна и отговорна, но същевременно и благородна професия, изискваща търпение и..
Бретонски палачинки, кроасани, лавандулова лимонада и френски сирена, поднесени сред уютния и пъстър колорит на благоевградското село Рилци. Този културен мост между българската и френската култура подариха на благоевградската публика Маргарита Георгиева, заместник-председател на Алианс франсез, и Елена Арнаудова. С подкрепата на Община Благоевград те..
Дните 15, 16 и 17 юли са известни в българския народен календар като Горещници. Тези три дни са свързани с почитание към огъня. Вярвало се, че който работи през тези дни, то снопите му на нивата се запалвали сами, защото огънят слизал от небето. Считали, че който не празнувал Горещниците, къщата му изгаряла. Тези дни се съблюдавали..
Припомняме, че през пролетта на тази година една от най-големите световни тютюневи компании стартира пилотен проект у нас, осъществяван от Национална асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) и компанията за преработка на суров тютюн Сокотаб. Проектът включва експерименталното изпитване на три нови за България сортове едролистен тютюн, като..
За поредна година Общинският исторически музей в Брезник, съвместно с Центъра за работа с деца в града, организират инициативата „Ваканция в музея“. Целта е децата да се забавляват, участвайки в различни дейности като рисуване, тъкане, изработване на глинени съдове и на традиционни местни печива. Идеята е по този начин малчуганите да добиват..
През изминалите дни една публикация на майка в социалните мрежи разбуни духовете и раздели обществото. Наскоро родила жена сподели в личния си профил във Фейсбук, че е получила грубо отношение и дори физическа агресия от лекарския екип, който е бил отговорен по време на раждането и. Последваха протести в защита на лекаря, както и контрапротест в..