Надежда Шопова е асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН. В публикация за платформата „Климатека“ под заглавие „Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?“, авторката анализира климатичните изменения, повишената честота на екстремните събития и влиянието, което имат върху отглеждането на домати на открито. „Аз съм израснала с вкуса на българския розов домат, той си е извоювал правото да бъде разпознаваем“, подчерта в интервю за Радио Благоевград Надежда Шопова, но посочи, че се наблюдава намаление на площите и добивите, както в национален, така и в глобален мащаб. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в големи региони на отглеждане, каквито са Италия и Калифорния до 2050 година, според скорошно проучване, публикувано в Nature.
Повишението на температурите, засушаването или прекомерните валежи, са сред сериозните заплахи за добивите при доматите. Усилва се и агресивността и вредната дейност на болестите и неприятелите, вследствие на промените в условията на средата. „Нашите местни сортове са с по-малки добиви и в по-голямата си част се случват в селските ни дворове. Производителите се ориентират към по-устойчиви, към по-високодобивни и безколови варианти. Така че, може би не е случайно, че учените са се обърнали към гражданската наука, има такива проекти, които разчитат на хората да помогнат“, сподели още експертът и посочи, че с помощта на любителите градинари учените търсят идеалния домат в три държави – България, Испания и Италия. „Аз се надявам розовият домат да продължи да присъства на българската трапеза, да бъде традиционно емблема на страната, да можем да го запазим и отглеждаме в по-широк мащаб“, прогнозира Надежда Шопова.
Интервюто на Росинка Проданова с Надежда Шопова можете да чуете в звуковия файл:
Мащабът и темпото на действията, които трябва да предприеме Европа, за да смекчи негативните ефекти от климатичните промени като не допусне изостряне на социалните неравенства, са безпрецедентни. Това се посочва в новия доклад на WWF „Справедливият път напред“, който очертава спешната необходимост от преход към нисковъглеродно бъдеще и устойчива..
Доброто е заразно - вдъхновяващата история на един доброволец. Милан Благоев е на 25 години, роден в Симитли. През 2022 завършва семестриално специалността „Педагогика на изобразителното изкуство“, с отличен успех. Същата година прави и своята първа самостоятелна изложба. Учи по програма “Еразъм +” в Университета за чуждестранни студенти в..
Според официалната статистика, в България 61.4% от отпадъците от опаковки се оползотворяват . В същото време в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%. Тези и още проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци разкрива нов анализ на екологичното сдружение „За..
На трети ноември „Clean & Green Gotse Delchev“ провежда поредната доброволческа инициатива: поход и мини маратон през гората от град Гоце Делчев до село Лъжница и обратно. „ Една от целите е да се обединим повече хора в каузата за опазването на природата “, каза за Радио Благоевград Георги Златинов - един от създателите на „Clean & Green Gotse..
Броени дни остават до началото на XVII Национален студентски фестивал на изкуствата, организиран от студентите на Факултета по изкуствата на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Студентите от катедрите „Музика“, „Изобразително изкуство“, „Хореография“, „Културология“, „Телевизионно, театрално и киноизкуство“ подготвят..
Учениците от 12-ти „А“ клас на СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ действително могат да се нарекат млади будители. Те са патриоти, обичат родината си и при тях Хелоуин претърпя пълното си фиаско, защото абитуриентите не уважават чуждите празници. Значимостта на делото на будителите, както и темата за съвременните българи, достойни да се нарекат..
Стартира тригодишният проект - „Да подкрепим твореца“ на пернишката фондация „П.У.Л.С.“. Той е насочен към децата, ползващи програмите за подкрепа на хора, пострадали от насилие към организацията, както и техните родители. Ще бъдат обхавнати над 100 деца от Перник и региона, преживели насилие в семейството или в училище и около 20..