От 22 до 28 май се проведе Европейската седмица на психичното здраве. Темата тази година беше „Психично здрави общности“. Водещият психиатър д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Ив. Рилски“ коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград най-често срещаните психични проблеми на българина.
„Психиатрирте разделяме психичните болести на две групи: тежки, към които принадлежат психозите – шизофрения, шизоафективно разстройство, биполярно афективно разстройство, психози, вследствие употреба на наркотици. И чести психични разстройства - това са невротичните разстройства, към които принадлежат, паническите, генерализираната тревожност, хранителните – т.е. тези, при които няма психоза“ – уточни д-р Гълъбова. По думите и при втората група определено има ръст, което е световна тенденция. Това са заболявания, които се развиват на база повишена тревожност.
Тревожните разстройства – причини
„Ако говорим дали е установена биологична причина, т.е. генетична, метаболитна, ензимна причина за тревожните разстройства – все още не е установена такава, което не означава, че няма. Науката работи много сериозно в тази посока, но за съжаление причините за психичните разстройства – честите и тежките, все още не са установени. При тревожните разстройства е повишена тревожността. Да изясня за слушателите ви, че тревожността не е нещо ненормално, напротив – това е една здрава реакция на човек, която в буквалния смисъл на думата „ни събира“, когато имаме проблеми. Започваме да мислим интензивно, критично, аналитично и да вземаме съответните решения. Човек без тревожност няма“. Психиатърът посочи, че проблем възниква, когато това ниво на тревожност е значително повишено и става много благодатна почва за развитието на всякакви невротични разстройства. Хората трябва да си обърнат внимание, когато установят, че са тревожни без повод. Има хора, които са тревожни по природа. С тях може да работи психолог, ако те го осъзнават като проблем. Когато човек с нормални нива на тревожност в продължение на месец-два се усеща тревожен без повод и да го връхлитат епизоди на безповодна тревожност, настъпваща внезапно и той не намира никакво основание - на тази база започват да се развиват и телесните симптоми – тахикардия, изпотяване, мравучкане по тялото, схващане, главоболие, световъртеж. Това са симптоми от неврологичната гама, които могат да възникнат на база повишена тревожност. Именно тогава човек трябва да си обърне внимание и да потърси помощ.
Видове тревожни разстройства
„Най-честро срещаното е паническото разстройство. Хората са информирани за паник атаките, разбира се, смесеното тревожно депресивно разстройство, леките депресивни епизоди, фобиите. Но палмата на първенството се държи от паническото разстройство, то е на първо място“
Лечение на тревожните разстройства, терапевтични подходи
За мен като психиатър с над 30-годишна практика, медикаментите са на втори план. Те са „патерицата“ и това обяснявам на моите пациенти, че това е патерицата, на която те ще се подпират известно време, но трябва да се работи по намиране на причината. Защото за да се повиши тревожността има причина, която се крие в някакви неудоволствени изживявания, трайна неудовлетвореност в индивида от нещо в неговия живот. Промяната на мисловния модел е работа на когнитивно-поведенческия терапевт. Има специален клон на психотерапията, който се нарича когнитивно-поведенческа терапия. Тъй като става дума за промяна на мисловния модел, който се сбърква в един момент и поражда тревожност, тревожността поражда симптоми, а симптомите засилват тревожността. Т. е. пациентът започва да се върти в един порочен кръг, в основата на който стои този грешен поведенчески модел, който трябва да се промени. Аз съм дълбоко убедена, че това може да стане трайно и качествено, единствено и само с когнитивно-поведенческа терапия. А медикаментите да бъдат в началото на лечението за първите шест месеца или една година и да подкрепят лечението. След това пациентът трябва да хвърли тази „патерица“ ако е работил върху себе си с когнитивен терапевт, да е стигнал до тази промяна на мисловния модел – това ще му разреши трайно проблемите, или ще ги разреши за много по-дълъг период от време, отколкото ако приема само медикаменти“.
До какво може да доведе нелекуваното тревожно разстройство?
„В никакъв случай няма да доведе до развитие на психоза. Т.е. ако се развие психоза в пациента, тя не е свързана с неговото тревожно разстройство. Това са две независими заболявания, но със сигурност нелекуваното тревожно разстройство значително ще влоши качеството на живот на пациента и може да го инвалидизира много повече от една шизофренна психоза, която е много тежко заболяване. Защото страхът от излизане на широки пространства, където няма кой да ти помогне и т.н. – агорафобия се нарича, може да направи така, че пациентът да стане затворник в собствения си дом и да не смее да направи една крачка без да има придружител с него. Той трайно се десоциализира и се променя неговия начин на живот. От тревожно разстройство не се умира, но може значително да се наруши качеството на живот до степен на много сериозна инвалидизация“.
Намаляване на риска от тревожни разстройства
„Трябва да внимаваме как възпитаваме децата си, каква среда им създаваме, на какво ги учим. Хармоничната стабилна личност със здрави корени, рядко развива тревожно разстройство. Когато вече сме го развили и имаме такива симптоми, без притеснение съветвам хората да се обръщат към лекар-психиатър или към психолог. Лично аз смятам, че е по-добре първичната оценка да се направи от психиатър. Той ако прецени - да препоръча и психотерапия, но не бива да оставаме нещата да се разминат от самосебе си си, защото те не се разминават, и трябва да търсим причините, за да живеем добре и да имаме добро качество на живот. Да се чувстваме удобно в собствената си кожа“.
Специалността "Педагогика на обучението по български език и китайски език" е сред сравнително новите специалности във Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" и е важна стъпка към навлизането на азиатските езици и култури в портфолиото на филологическите специалности в Благоевград. Вече четири години специалността се стреми да..
Композиторът Стефан Диомов ще отбележи своя 80-годишен юбилей с концерт в зала 1 на Националния дворец на културата (НДК) на 4 и 5 април. За предаването „Ефир за приятели“ по Радио Благоевград композиторът сподели, че се вълнува за предстоящото събитие. „Такъв отзвук на моите песни за първи път ми се случва и то в такъв мащаб“, допълни още Стефан..
Нов пънк и рок фестивал „Three Mountains Rock Fest“ ще се проведе в три поредни дни – 5, 6, и 7. септември, тази година, на „Бяла сцена“ между село Баня и Банско. Организатор на събитието е испанецът, който живее от 12 години в Разлог –Давид Райгал. В предаването „Ефир за приятели“ той сподели повече за фестивала и желанието той да се превърне в..
Регионалният исторически музей - Благоевград вече е част от приложението TreasureUP – интерактивна платформа, която превръща обикновеното музейно посещение в истинско приключение. Вече всички посетители – малки и големи, могат да се включат в мисия за търсене на съкровища, докато разглеждат експозициите. Автори на безплатното приложение са седем..
Народната певица Любимка Бисерова ще представи своята книга „Село Пирин – Спомени и документи от борбата за свобода“. Представянето ще се състои на 2 април, 17:30 ч. в Художествената галерия на Дома на културата и на 3 април в Регионалната библиотека „Д. Талев“ в Благоевград. Книгата е резултат от дългогодишни проучвания и събиране на..
Април e съвсем близо, а планина Беласица е на един хвърлей място. Време е „да се хванем за зелено“ в Подгорието, къде ни очакват интересни приключения, красиви природни гледки и вкусна местна храна. Това са част от акцентите в Празника на Габренската сарма от бутима, който ще се проведе на 26 април в петричкото село Габрене. Той е част от..
Поезията е много повече от лична изповед – тя е начин за предаване на важни послания, които отекват отвъд страниците. В това вярва Владислав Христов, носителят на Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2025 г., който беше отличен за стихосбирката си „Пойни птици“. В интервю за Радио Благоевград поетът сподели, че съвременната поезия все..