Всеки шести хипертоник в България не знае за заболяването си!

Този месец се инициира най-голямата синхронизирана световна здравна кампания „Май, месец за мерене“ на Международната лига по хипертония. Кампанията има за цел да повиши нашата осведоменост и да подчертае важността на измерването на кръвното налягане. Темата коментира в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечцно-съдови заболявания – София.

„Артериалната хипертония е сериозен медицински, социален и икономически проблем в световен мащаб и засяга все повече млади хора. Всяка година около 7 милиона души в света умират от усложненията от артериална хипертония. Тази смъртност в България е изключително висока – около 68%, като 10% от тях са именно на хипертоничната болест. У нас болните с артериална хипертония са близо 2 милиона, което означава, че всеки шести хипертоник в България не знае за заболяването си, а всеки трети пренебрегва лечението на високото кръвно налягане. Лошото е, че възрастовата граница все повече пада, като 5% от децата и юношите са с артераилна хипертония в България“ – обобщи доц. Красимира Христова. По думите и причините са лошия контрол на кръвното налягане, пренебрегване на заболяването, защото мнозина смятат, че това е заболяване на възрастните хора, което е изключително погрешно. 1-2 пъти в месеца човек трябва да измери артериалното си налягане, за да види какво се случва. При по-високи стойности 140/90 и ако те се повтарят при измервания – задължително трябва да се направи връзка с личния лекар, с кардиолог и да се предприемат мерки за лечение. От друга страна начинът на хранене, стресът, обездвижването на хората са част от факторите, които предразполагат към развитието на артериалната хипертония.

  България е на първо място в Европа по мозъчно-съдова смъртност

„По отношение на инсултите наистина е стряскаща цифррата, защото да – България е на първо място в Европа по мозъчно-съдова смъртност, което не говори добре за страната ни. Докато сърдечно-съдовите заболявания в лицето на острия миокарден инфаркт се овладяха - тези състояния,  а именно – бързото достигане на пациентите до интензивно лечение до катетаризационните, намали рисковете. Малко са строк центровете, където могат да лекуват инвазивно инсултите. Невролозите са малко скептични към прилагането на тромболитичното лечение, което може в първия час и половина-два от началото на инсулта да бъде спасяващо за мозъка. Липсата на строк центрове, които да обучат кадри да работят в тази насока е едната част. Изключително важно е да има във всеки голям град и във всяко населено място, в което има болница, да бъде ситуиран такъв център, където обучени лекари да могат прилагат тромболиза. Тъй като е много важно в първите 90 минути, до 3-тия час от началото на инсулта това да  се осъществи“.

  Предсърдното мъждене – доколко артериалната хипертония е рисков фактор

  „Имаме различен подход по отношение на предсърдното мъждене. От една страна голяма част от апаратите за кръвно налягане са снабдени с т.нар. AFIB технология, именно за откриване на предсърдно мъждене, без ЕКГ. Това е възможно да се направи и в домашни услвоия. Но трябва да кажем, че този скрининг трябва да продължи след това с мониториране на сърдечния ритъм с ЕКГ, за да докажем, че това в действителност е предсърдно мъждене, а не само „прескачане“ на сърцето – това, което представляват екстрасистулите – друг тип аритмия. Пациентите, след като са установили това на тези устройства в домашни условия, също трябва да бъдат насочени към специалист, който да продължи оттук нататък диагностиката. Доколко артериалната хипертония е рисков фактор за предсърдно мъждене? Да – има доказателства в тази насока, а именно, че особено когато артериалната хипертония не е добре контролирана, води до промяна в контрактивитета на камерата и промяна в големината на лявото предсърдие, там е разположен именно този синусов възел, отговорен за нормалния синусов ритъм на пациентите“.

  Кардиологът препоръча хората с артериална хипертония задължително да правят ехокардиография поне на 2 години при добър контрол на артериалното налягане. Ако не е налице определено заболяване, веднъж на пет години е достатъчно да се прави профилактично.

  Повече движение и разходки сред природата, положителни емоции, да се намали консумацията на сол, да се измерва артериалното налягане по-често. Ако е диагностицирана артериална хипертония, да се спазва предписаното лечение.