Георги Гаврилов: Светът няма флаг

   Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Георги Гаврилов по повод неговата нова, четвърта, книга с поезия: "Последният Буенос Айрес".
   Книга, за която един от нейните редактори (Едвин Сугарев) пише: 

   „Последният Буенос Айрес“ е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят – дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезозоя, и напук на всички ценностни сривове въздига любовта като единствена противоотрова на безнадеждно отровения от собственото ни битие свят. С четвъртата си стихосбирка Георги Гаврилов ни поднася своя убрус, въплътил през Христовия образ величието и паденията на разпадащата се цивилизация. През неговите стихове виждаме как болката, съсякла като с меч времена и пространства, може да утоли нашата жажда за истинност; как ако вдигнем лице и наистина погледнем небето, може би ще поемем и последните глътки свеж въздух – там, в последния Буенос Айрес. Нищо, че две отрицания рамкират неговото сурово и дълбинно верую: „свободата ни не е спасение“ и „спасението ни не е свобода“.

   Чуйте разговора:

светът няма флаг
каквото и да рисуваме

кръвта няма нация
и извън тялото
тече само надолу
и отнася философиите
и идеите и пролетите
със себе си

териториите ще бъдат превзети
само от тревата след нас
докато твоите и моите кокали
тракат все по-тихо
моцарт и бетовен
в най-сигурния бункер

3 сутринта е и вестниците не смогват
на инфлацията на новини

никой не разбира защо никой не разбира

звездите постепенно угасват
боговете един по един си отиват
и всичко в което е вярвано
вече е само на книга

озоваваме се сами
на изоставеното летище
насред студената като вечеря вселена

никой няма да помогне
никой вече не гледа
не се правят залози
когато някой играе сам срещу себе си

слушаме тектоничните грамофонни плочи
но писъците не са музика
нито болката е чувство

болката е болка
и няма нужда от друго име

както светът няма нужда от флаг
или кръвта
от цвят

ще се появят организми
които да изядат пластмасата ни

ще се появят същества
които да заздравяват от радиация

ще се появят нови видове
които да обитават нашите останки

и ще търсят следи
от бедствието
което ни е унищожило

ще търсят

и ще търсят

и ще търсят

Представянето на "Последният Буенос Айрес" в Благоевград е и част от програмата на Национален литературен фестивал "Глоси" за 2023 година.