Доц. Тодор Широв: Не всеки световъртеж е Мениерова болест

В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград специалистът по отоневрология доц. Тодор Широв от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ коментира Мениеровата болест, позната повече от 170 години, но въпреки това, свързана с много неизвестности.

„По дефиниция Мениеровата болест е идиопатичен хидропс. Когато в медицината кажем за нещо, че нещо е идиопатично – това означава, че не се знае точната причина за възникването му. Същото се отнася и за Мениеровата болест.  Тя е комплекс от симптоми,  строго дефинирани още 1861 година от Проспер Мениер и носи неговото име. Състои се от 3 основни симптома: световъртежни пристъпи, шум в едното ухо и тежест в пълнота и намален слух в същото ухо. Симптомите обикновено продължават кратко – минути, часове, след това преминават. Слухът се възстановява в засегнатото ухо“ – каза доц. Тодор Широв. По думите му Мениеровата болест е разпространена във всички възрасти, като засяга най-вече хората в работоспособна възраст – между 40 и 60 години. Има случаи, когато болестта засяга и 8-10-годишни деца, както и 70-80-годишни пациенти. Началото на заболяването е във възрастовата група 30-40 години. Засяга предимно жените, като съотношението е 58% жени, 42% мъже.

  Има ли сезонност при мениерните пристъпи и доколко от значение е храната, която се консумира?

  „Сезонност има при световъртежите като цяло. Много хубаво, че повдигате този въпрос в края на лятото и началото на есента, защото световъртежите предпочитат периодите,  свързани с времето, което рязко променя характеристиките си – обикновено пролетта и есента. Есенният сезон е времето, когато се увеличават оплакванията на пациенти със световъртежи, но това не може да се каже за Мениеровата болест. Оплакванията на пациентите настъпват внезапно, без някакво предизвестие и могат да се появят по всяко време на годината, без да имат предпочитан сезон. Те се влияят от някои други неща, но не и от смяната на сезоните. Мениеровата болест е хипер диагностицирана. Много пациенти, даже и някои лекари смятат, че почти всички световъртежи са Мениерова болест или още по-неприятното определение мениероподобен синдром. Няма такова определение подобен, има Мениерова болест, която е строго дефинирана и за щастие истинската Мениерова болест не е много честа – по-малко 0.01% от заболяванията е истинската Мениерова болест. Важно е лекаря точно да отграничи пациентът с Мениерова болест от тези с други видове световъртежи. Защото Мениеровата болест не представлява заплаха за живота на пациента – никой не е умрял от мениерова болест, но има състояния със световъртежи, които могат да са показател за някакво друго сериозно заболяване, понякога животозастрашаващо. По отношение на храната – Мениеровата болест е „първи братовчед“ с мигрената. И както при пациенти с мигрена има някои храни, които могат да предизвикат пристъп – същото е и с Мениеровата болест. Но това е строго индивидуално – при различните пациенти, различни са и храните. Но най-често са свързани с червеното вино, френските и италиански миризливи сирена, шоколад. Пациентите с Мениерова болест е важно да знаят, че изключително много  за намаляването на пристъпите помага ограничаването на солта в храната. Тъй като Мениеровата болест се предизвиква от натрупване и увеличаване на налягането в течностите във вътрешното ухо, по-голямата консумация на сол подпомага тези процеси. Ограничаването на солта редуцира възможността за образуването на такъв хидропс – натрупването на течности, и по този начин вероятността за пристъпи намалява.“

  Според доц. Широв е възможно след определена възраст Мениеровата болест да отшуми. „Тя има интересна цикличност. В началото, когато започва тя е доста по-бурна, първите две-три години пристъпите са по-чести, по-инвалидизиращи.  По време на пристъп пациентът лежи, повръща, не може да върши никаква работа. За щастие пристъпите са кратки, продължават няколко часа, рядко един ден и преминават.  След това пациентът е здрав. Нищо не може да се установи при този пациент, каквито и изследвания да се правят, те са нормални. Първите няколко години тези пристъпи са по-чести, с напредването на болестта се разреждат. След 7-8 години между  40-60% при пациентите те се разреждат до степен, че не са толкова неприятни за тях. Това обаче има и цена – цената, която плащат хората е намаляването на слуха в едното ухо, понякога и в двете. До степен, че понякога може напълно да се загуби слуха. Всеки пристъп „краде“ от слуха на пациента. Когато има пристъп слухът намалява, след него се възстановява, но не напълно. Остава една малка част, която се губи и след много пристъпи слухът остава трайно намален, в някои случаи и напълно загубен“.

  Поведението на пациенти с Мениерова болест

„При Мениеровата болест има две новини – една добра и една лоша. Едната е, че никой не е умрял от Мениерова болест, а лошата е, че никой не се е излекувал. Т.е. ние досега нямаме лекарство за пълно излекуване на болестта. Лечението е симптоматично - по време на пристъпит пациентът може да приеме лекарства, които да ограничат и да намалят симптомите. Такива лекарства са така наречените антивертигинозни или световъртежни препарати, обикновено производни на хистамина, и антиалергични първо поколение, които на централно ниво потискат вестибуларната функция. При по-тежки пристъпи могат да се приложат кортикостероиди, които ефективно и бързо ги овладяват.

   Специалистът по отоневрология доц. Широв уточни, че при Мениерова болест се прилагат специални устройства.  „Това е устройство, което пациентът  сам поставя в ухото си – тръбичка с наконечник, което прави пневматичен масаж на тъпанчевата мембрана. За да се използва такова устройство обаче е необходима предварителна лека хирургична процедура. От начало се възлагаха големи надежди за приложението  на този апарат, после се оказа, че ефектът му не е толкова очевиден, даже в някои случаи съмнителен, така че той няма широко разпространение. В Англия този апарат се поема от здравната каза, но в Европейския съюз не. В България има фирма, която го предлага на доста висока цена“.

  В световен мащаб има т.нар. „Мениерно общество“ – учени, които всяка година се събират на конгреси, на които бележат  напредък, налични са много теории за мениеровата болест – ендокринни, вирусни, възпалителни, травматични и др. Но все още не е изяснена точната причина, която възбужда пристъпите. Проучванията в тази област продължават. Добрата новина за пациентите е, че болестта не застрашава живота им, но намалява неговото качеството.