Радомирската боза събра гости от региона и страната

За осми път Радомир посрещна гости от региона и страната, любители на радомирската боза, която от средата на 20 век е основен поминък на местното население. Пренесли го албанци, които потова време се заселили в града. Последните албанци-бозаджии в града били Али Сербез и неговият син, чието потомство сега живее в турския град Измир. А днес пред импровизираната бозаджийница на Али Сербез бе пресъздадена атмосферата от  тази епоха. Изискани дами със  слънчеви чадъри и ветрила пиха по една боза и си купиха домашно произведени продукти.

  Празникът започна в етнографския музей „Стойова къща“, където жителите и гостите имаха възможността да видят автентичните съдове, използвани за производството на напитката, както и приготвянето на боза от Рада - радомирка по оригиналната рецепта на гъстата течност. Чаршията в Радомир се преобрази в стар градски мегдан. На пазара жени от читалищата в общината предлагаха на символични цени на гостите домашно приготвени баници, сладкиши, домашна боза, низи от чесън, пипер, мед и др. Сред множеството се разхождаха младежи, облечени като бозаджии, а вестникарчета предлагаха „топли“ вестници. Под звуците на народен оркестър се извиха кръшни народни хора. По-късно се проведе състезание по надпиване с боза, а шеф-готвачът Станислав Иванов приготви баклава.

  Местните хора с много търпение разказваха на гостите как се прави истинската радомирска боза – резлива, с леко кисел вкус. „Истинската боза се прави бавно, поне 48 часа. И както виното трябва да ферментира.  Някога в нея не е имало дори грам захар – използвала се е захарна тръстика, но сега няма  време за това, защото търговците преследват друг интерес. Добрата боза е гъста и трябва да се усеща вкуса и дъха на зърното, от което е направена“ – каза за Радио Благоевград радомирецът Михаил Цветков.

  Местните хора припомнят, че най-дорите майстори на бозата са албанците, а от българите - радомирци. Заради манията по напитката през 30-те години на ХХ век градът е обявен за Бозенбург. Шегаджии дори правят проект за бозопровод Радомир-София, но предлагат идеята да бъде осъвременена и да покрие трасето до Брюксел. Горди са, че в чест на емблематичния занаят в центъра на града се издига единственият в света паметник на радомирския бозаджия, символизиращ поминъка на радомирци от края на 19-ти и началото на 20 век.