Първоначално предложените параметри на финансовата рамка срещнаха остри критики от ГЕРБ - СДС и от ДПС, но след среща на министъра на финансите Асен Василев преди седмица с представители на политическите сили, бе постигнато разбирателство и бяха внесени корекции.
Така приходната част и капиталовата програма се намалиха с над два милиарда лева, но първоначалните параметри на макрорамката, предложени от Министерството на финансите, се запазиха - три процента дефицит на начислена основа, 3,2 на сто ръст на брутния вътрешен продукт и средногодишна инфлация от 4,8 %. Освен свиването на приходната част – следователно и разходната през капиталовата програма, новост в бюджетирането за догодина е разписването на големите национални и общински проекти в закона за бюджета.
Темата бе сред водещите в седмичното обзорно предаване за политика „Събития и личности“.
"Промяната на бюджета е козметична и в него липсват политики и големи реформи." Това каза за Радио Благоевград депутатът от БСП и член на бюджетната и икономическата комисии, проф. Румен Гечев. “Няма нови политики в бюджета, които да променят негативните тенденции – това казваме от БСП. Ще продължаваме да наливаме в бездънната каса на НЗОК с още 1 милиард лева. В същото време млади лекари, медицински сестри, персонал в болниците стоят на ниски заплати.”
Депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на икономическата комисия Владислав Панев, също коментира темата за бюджет 2024 в ефира на Радио Благоевград. "Бюджетът е направен така, че дефицитът от 3% да бъде удържан, но не с цената на големи жертви. Тоест, имаме достатъчно големи буфери, които при по-малко приходи в бюджета, да балансират", обясни Панев. По думите му, е напълно възможно парламентът да гласува и приеме бюджета за 2024 до края на тази година.
Според финансиста Румен Гълъбинов, трябва да се прецизира приходната част на бюджета, от гледна точка на това до колко е възможно да се осъществи повишената събираемост, която е планирана на различни държавни приходи. Гълъбинов постави акцент върху предвидени средства за нови дългове. “Дори ревизираният лимит, който се предлага за догодина, пак е висок. Знаем, че когато се приеме лимит, той винаги се изпълнява изцяло. Не повече от 9.5 млрд. са ни необходими за 2024 г. Ако се погледне до 2026 г. какво е предвидено да вземаме като заеми, България изпада в дългова зависимост.”, каза икономическият експерт Румен Гълъбинов. По думите му, влезем ли в серия на бюджетни дефицити, трудно се излиза. "БВП трябва да расте ускорено, което скоро е трудно постижимо, а докато това се случи държавният ни дълг ще продължи да нараства”, каза още Гълъбинов.
Повече по темата за бюджета, както и за отпадането на дерогацията за руски петрол, чуйте в звуковите файлове.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..