Зимата увеличава сърдечносъдовите инциденти

Студеното време е рисков фактор за обострянето на симптомите при някои кардиологични заболявания. Тема, която коментира в рубриката „В ритъма на сърцето“ на БНР-Радио Благоевград доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински  директор на Центъра по сърдечносъдови заболявания.

Студът и рисковете за здравето на сърцето

„Принципно студът влияе зле на човешкия организъм и най-неприятното е, че при студено време той е подложен на т.нар. шокови температури, както в момента се  случва в България – от високи температури към много ниски, което по един или друг начин води до увеличаване на сърдечносъдови инциденти. Защо се случва това? По принцип при студено време се отделят вещества в нашия организъм, които водят до освобождаването на норадреналин, адреналините,  и действат със съдосвиващ ефект върху съдовете на целия организъм и на сърцето. Това от своя страна води до повишаване на сърдечната честота, повишаване на артериалното налягане, изискване на повече кислород, който трябва да се доставя до органите, не само до сърцето. Затова се увеличават тези енергийни нужди. При тези условия, когато е налице исхемична болест на  сърцето, когато е настъпил остър дефицит на кръв и кислород, е възможно да се обостри това състояние и да се предизвика състояние на остър коронарен синдром. Увеличава се рискът от възникване на миокарден инфаркт, или на внезапна сърдечна смърт. И един много неприятен момент е, че през зимните месеци зачестяват епизодите на т.нар. разкъсване на аортата при налична аневризма. Много по-чести са тогава тези инциденти, в сравнение с летните месеци“-  посочи доц. Христова. По думите ѝ през зимата зачестяват и епизодите на белодробна емболия, свързани с промени в кръвосъсирването, които се повлияват от студеното време.

  Влиянието на вирусите върху кръвоносната система и сърцето

  „По принцип вирусните заболявания променят изцяло сърдечносъдовия статус при нашите пациенти – особено, когато са с придружаващи заболявания. Тогава се увеличава рискът от развитието на миокардити. Допълнителният прием на антибиотици и на други медикаменти, назначени за овладяване на вирусната или пулмоналната инфекция, може да доведе до влошаване на кръвосъсирването на нашите пациенти.“

Според доц. Христова не е препоръчително приемането на аспирин през зимата като първична  профилактика на сърдечносъдовите инциденти. По-скоро приемането на витамини и конкретно на витамин Д, които да повишат имунитета на организма. Това се препоръчва на пациенти, когато никога не са имали определени заболявания.  Хора, при които са налице  сърдечно-съдови заболявания, възрастни пациенти, се препоръчва редовна имунизация против грип през есента, както и сега, в началото на декември .

  Кардиологът посочи, че стресът за човешкия организъм е еднакъв – както при големите горещини, така  и при  студеното време. „Но това, за което трябва да предупредим нашите пациенти е, че когато на  студено време получат болка при излизане от топло на студено – задължително да се обърнат към своя личен лекар, към кардиолога, който ги наблюдава. Наличието на парене, на тежест в сърдечната област повече от 30 минути, също е насока и сигнал, че нещо се случва с вашето сърце. Острата болка зад гръдната кост, която отива към ръката, към рамото и гърба, чувството на замаяност, появата на задух при най-малкото необичайно усилие, или засилване на отоците по краката, появата на чувство на прескачане на сърцето – трябва да накара пациента задължително да се обърне към кардиолог, за да бъде констатирано това с електрокардиограма, и след това при необходимост да се направят допълнителни изследвания“.

  Терапията на пациентите през зимата

„През зимата задължително се налага корекция при лечението. Когато пациентът е хипертоник, през зимата има нужда от по-голяма доза от обичайно приеманите през летните месеци медикаменти. Обикновено пациентът в началото на летния сезон отива при личния лекар, терапията е редуцирана, някои от лекарствата са премахнати, но той остава с тези лекарства и през зимата. Това води до неблагоприятното покачване на артериалното налягане, което не трябва да се случва. Затова в началото на есенния сезон се преминава към зимната терапия“.

  Храна и двигателен режим

Доц. Красимира Христова припомни, че сърдечносъдовите заболявания са свързани и с контрола на мазнините. През зимните месеци мазната  храна и обездвижването водят до повишаване на холестерола и в частност на лошия холестерол. Препоръките ѝ към възрастните пациенти и тези с придружаващи сърдечносъдови заболявания са, да не отказват приемането на медикаменти, които понижават липидите и поддържат контрола на липидите в кръвта. По този начин рискът от сърдечносъдови инциденти се намалява значително. Препоръчителни са 30-минутни разходки в по-топлите часове на деня.