Тъжно е положението на Кърналовската борса край Петрич, която се славеше като най-голямата в Югозападна България. Търговията там продължава да замира. Тенденцията се наблюдава от години, но в момента положението е наистина трагично. Очакванията на търговците, че ще има раздвижване около коледно-новогодишните празници, не се сбъднаха.
„От много години съм на борсата, но такава година не е имало. Много слаб пазар, недоволни са и търговците и производителите. Даде отражение мостът, който е на река Струма, заради големите обиколки, които правят доставчиците се оскъпява самата продукция. А, току-що получих информация, че и другият мост е готов да падне. Това означава че борсата ще бъде в пълна изолация. Ето, колко време правят моста, който е на Струма, големият мост, много продължително време го правят. Пеша може да се ходи, но автомобилите правят големи обиколки по селата, други изобщо не идват. Това затруднява работата и на магазинчетата“, коментира за Радио Благоевград Зоя Войнова, един от дългогодишните търговци на Кърналовската борса.
Според думите й, търговията на тържището продължава да замира, няма търговци, няма и купувачи. Освен инфраструктурните проблеми, друга причина за слабата търговия е липсата на хора. Повечето жители от селата живеят и работят в чужбина.
„Положението е трагично. Днес сме излезли само две маси на борсата. Разходите не можем да си покрием. Днес продаваме салата, репички, кромид. Туршии, също продаваме. Едно чувалче салатка продавам на 2 лева, десет салатки. Репичките и кромидът вървят по 50 - 60 стотинки. Доматите се продаваха досега около 2 – 3 лева, в зависимост от качеството. Продукцията е вносна, македонска и гръцка. Българска оранжерийна продукция няма. Проблемът е голям. Ако и другият мост падне, ще бъдем откъснати от света. Дано скоро се оправят нещата“, сподели още Зоя Войнова.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева със Зоя Войнова:
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..
Цените на храните – защо растат и как могат да бъдат овладени? Темата бе сред акцентите в предаването “Събития и личности”. Ръстът на цените на храните остава една от най-големите тревоги за българските потребители. В интервю за Радио Благоевград, Иван Христанов, който е лидер на “Единение” и бивш зам.-министър на земеделието и храните, анализира..
На празника на виното и любовта потърсихме поетесата Маргарита Петкова, за да разговаряме с нея за любовта във всичките и измерения. Дамата на българската поезия има издадени над 20 стихосбирки и основният климат в тях е както тя казва любовта. На дълго и на широко обсъдихме любовта, но съветът, който даде беше уникален - когато ви се случи любов..
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..