Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на влажните зони WWF напомня за тяхното значение

Как да опазваме природата с изкуство?

Добър пример от Драгоманското блато

Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.

Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.

Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.

„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.

На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът  „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.

Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.

Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.

Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

След по-малко от две десетилетия ще бъдем изправени пред недостиг на кафе

Кафето е втората най-търгувана стока в света след петрола . По официални данни за 2023/2024 година, най-големите производители на кафе са Бразилия с около 39% от световното производство, Виетнам  - 17%, Колумбия - 7%, Етиопия и Индонезия  с по 5%. Финландия е държавата, която обаче води световната класация на страните, в ĸoитo ce пиe..

публикувано на 16.09.24 в 09:51

На 17 септември в Благоевград - празник на вярата, надеждата и любовта

На 17 септември почитаме паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и на тяхната майка София. На този ден се прекланяме пред вярата, надеждата, любовта и мъдростта - добродетелите, които ни правят хора и ни крепят в трудни моменти. „ Празникът е много специален за нас българите, защото колкото да не си признаваме и колкото да се..

публикувано на 16.09.24 в 09:44

Майстор зограф вае стенописите на новия храм в Долно Драглище

На финалната права е доизграждането на храм " Св. св. Йоаким и Анна" в разложкото село Долно Драглище.  В момента се изографисват стенописите от майстора зограф и почетен реставратор Николай Чергаров . "Чергаров настоя да направи дарение от своя страна и п о-скоро той ни откри", обясни Яница Домусчиева от Сдружение "Св. св. Йоаким и Анна"...

публикувано на 13.09.24 в 19:03

Комисар Валентин Василев: 2024-та година е една от най-трудните

2024-та година е една от най-трудните. Така се оказва след големите пожари през годината – това е един от основните изводи след случилото се през летните месеци. Това е един от изводите досега каза директорът на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Благоевград комисар Валентин Василев. „Преодоляхме и затрудненията,..

публикувано на 13.09.24 в 17:06

Инж. Богдан Милчев: Нужен е нов подход при пътната безопасност

През последните години няма разлика . Винаги общините в последните дни преди откриването на учебната година реновират и ремонтират районите на училищата.  Това заяви в интервю за Радио Благоевград председателят на Института по пътна безопасност инж. Богдан Милчев. Възстановяват се пешеходните пътеки, както и маркировката на уличната..

публикувано на 13.09.24 в 16:56
Борис Харизанов

Трансгранични възможности: България като привлекателен партньор за гръцки инвестиции

Българо-гръцката търговско-промишлена камара играе ключова роля в развитието на икономическите отношения между България и Гърция. Участието ѝ на тазгодишния международен панаир HELLEXPO 2024 привлече вниманието на множество бизнес лидери от двете страни, които търсят нови възможности за партньорства и разширяване на търговските пазари. В предаването..

публикувано на 13.09.24 в 11:14

Гергана Лаптева: Отдавна исках да пиша за древния град Хераклея Синтика

Жанрът в който твори Гергана Лаптева е исторически трилър. Тя е почти готова с шестия си роман, който ще излезе от печат през 2025 година. „ Действието преминава през Неапол, Александрия и завършва в едно много любимо мое място – древния град Хераклея Синтика “, открехна част от новата история писателката, която сподели в интервю за Радио..

публикувано на 13.09.24 в 10:45