Добър пример от Драгоманското блато
Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.
Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.
Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.
На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.
Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.
Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.
Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..