90% от българското земеделие включва отглеждането на три култури - пшеница, царевица и слънчоглед, коментира за Радио Благоевград агрономът Роман Рачков, специалист по тропично и субтропично земеделие, председател на Българската асоциация по биологична растителна и активен автор в платформата Климатека. Експертът подчерта, че е всеобща тенденция да се отглежда ограничен брой култури, около десетина в световен мащаб, които основно поддържат порциона на човечеството, докато в миналото са се използвали много по-разнообразни храни от растителен произход. Заради климатичните промени, традиционните култури стават по-трудни за отглеждане, стопаните търпят загуби, защото получават по-ниски по количество и качество добиви, все по - често - никакви. Тези процеси ще се усилят в близките години. „По последни климатични данни, северната граница на маслината, като възможност за отглеждане, е достигнала почти до Софийското поле“, сподели агрономът и посочи още един конкретен пример за видимата страна на климатичните промени: „ В София се появи един вид оса, която опрашва смокините и която до сега не беше срещана в България. Тя е доста по-южно насекомо, но през миналия сезон беше засечена в София“.
Една от стратегиите за приспособяване към промените в климата е насочването на земеделците към нови за района култури и към които вече има пазарно търсене, но не е било възможно да се отглеждат, поради климатичните условия. Такъв е примерът с отглеждането на сладкия картоф, познат под името батат, който е внос и може да се купи от всеки наш хипермаркет. Още повече, че опити да бъде отглеждан в България се правят от 30-те години на миналия век. „Крайно време е българският земеделец наистина да се замисли за последиците от климатичните промени върху неговата дейност и да предприеме своевременно различни стратегии за пътя към тях“, призова Роман Рачков.
Интервюто с Роман Рачков чуйте в звуковия файл.
В зала "Временни изложби" на Регионален исторически музей - Благоевград всички посетители могат да се докоснат до творчеството на един от най-големите съвременни български художници Кеазим Исинов, когото загубихме преди 2 години. В изложбата в негова памет, озаглавена "Спомен за Кей", са представени над 20 творби, като освен картини от музейната..
Окръжен съд-Кюстендил стартира кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците. Тя под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" и се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от образователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката. Кампанията е вдъхновена..
С факелно шествие и спектакъл под надслов „Живея! Строя! Красота творя!“ ПГСАГ „Васил Левски“ Благоевград отбеляза своя рожден ден. Зала „Яворов“ беше препълнена от настоящи и бивши ученици, учители, директори, много гости, между които кметът на община Благоевград Методи Байкушев и Ивайло Златанов, началник на РУО в Благоевград. Имаше много..
През последните три години обществото преживя една от най-тежките политически кризи. Станахме свидетели на липси на лидерство, отсъствие на отговорност, война между институциите, фрагментиране на българското общество на твърди партийни ядра. Цената на всичко това се изрази в безвремие, липса на перспектива за хората, забавяне на всички темпове на..
Град Добринище и селата Места и Филипово ще имат по-модерно и по-икономично улично осветление. Проектът се изпълнява от община Банско. „Ще се подмени цялото улично осветление в град Добринище с модерни светодиоди и фотоволтаични лампи. В момента уличното осветление в нашия град е морално остаряло. Новите осветителни тела ще са по-икономични и площта,..
Благоевград има нужда от язовир „Ракочевица“ - това бе мотото на разговора в ефира на Радио Благоевград с бившия кмет на областния град Лазар Причкапов. Идеята за язовир е коментирана още през 70- те години. В последно време стана ясно, че проблемът се задълбочава в цялата страна. Не е нормално един град, който е в полите на Рила планина, да..
Промените на трудовия пазар и застаряването на населението поставят нови предизвикателства пред хората над 50-годишна възраст, които търсят възможности за професионално развитие или ново начало в кариерата. Именно върху тази група се фокусира платформата „Млади таланти 50+“, която предлага обучения, кариерни възможности и подкрепа за адаптация в..