В края на миналата седмица, по време на извънредно заседание на ОбС - Благоевград бе гласуван и одобрен бюджета на Благоевград за 2024г. 36 местни парламентаристи подкрепиха финансовата рамка, против бяха двама. Нямаше въздържали се.
Общинският съветник Димитър Урдев коментира темата в ефира на Радио Благоевград. “Бюджетната процедура е следвала всички стъпки, които са разписани в закона - публично обсъждане, представяне на всички заложени политики, обсъждане в комисии, становища на различни граждани и организации, но не това е най-важното. Много граждани се свързаха с мен и ме питаха за този общински дълг, който с решение на ОбС бе увеличен от 20 на 40 милиона лева. Необходимо е да се направи анализ на причините, довели до сегашното финансово състояние на общината, на размера на задълженията, както и какъв е успешният изход от ситуацията.“
Според анализа на Димитър Урдев, до голяма степен това е заради начина, по който функционира и работи общинската администрация.
“Всеки път Общинският съвет гласува правото на кмета еднолично да прави промени в бюджета, да кандидатства по проекти, каквито той намери за добре и при условия, които смята за добри. Практиката показва, че нужното решение от местния парламент се търси в последния момент и като извънредна точка, което отнема възможността за каквато и да е ангажираност от негова страна като орган на местното самоуправление.”
Друг голям проблем според Урдев е лошото планиране на бюджета. “Всяка година той се планира при свръхочаквания за изпълнението на приходната част и въз основа на това разходната част. Какво се случва когато нямаш буфер, който да поеме неизпълнението на приходите? Няколко пъти Методи Байкушев похвали дирекция “Местни данъци и такси” за високата събираемост. И това вероятно е така. Проблемът е, че когато имаш 95-96% събираемост от очаквани 35-40 милиона лева, ти на практика реализираш дефицит в размер 1,2 - 2 милиона лева годишно.”
Чуйте коментара на Димитър Урдев.През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..