1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя от фермата до трапезата. Това разхищение има огромно отрицателно въздействие както върху глобалната икономика, недостига на храни, но и върху климатичните промени. „Хората по принцип не свързват климатичните промени с разхищението на храната. Тези две теми сякаш се разглеждат поотделно и аз исках да направя връзката и да я осветля малко повече“, сподели за Радио Благоевград Радина Калдамукова от платформата „Климатека“. Тя посочи, че според оценка от 2011 година на Организацията за прехрана и земеделие(ФАО), ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай. Данни от 2020 година показват, че в ЕС общото разхищение на храна е било 127 кг на човек, в България – 86 кг, като най-големи загубите в нашата страна са в първичното производство в секторите земеделие и рибарство.Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. „Зърнените култури се разхищават изключително много, над 25% и съответно те имат доста голям въглероден отпечатък от над 30% “, каза още експертът и посочи другата гореща точка – месото, чието разхищение е под 5%, но целят цикъл на неговото производство е твърде интензивен и води до над 20% от въглеродния отпечатък на изхвърлените отпадъци.
Като потребители със сигурност можем да намалим загубите от разхищението на храна. Подобряване на потребителските навици, добра организация на домакинството са част от малките, но важни стъпки, които всеки в ежедневието може да приложи.
Цялото интервю с Радина Калдамукова чуйте в звуковия файл.
Съдебен състав на Административен съд-Благоевград допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..
Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много..
Дипломатът и съпредседател на Атлантическия съвет Иван Анчев, изрази дълбоко притеснение от формата на преговорите в Рияд, при които „много важна част от пъзела – Украйна и Европа – не присъства на срещата“. В интервю за Радио Благоевград той подчерта, че „няма как две държави да решават съдбата на трета, без нейното участие, особено когато тя е..
Ученичката от ОУ "Христо Ботев" в село Самораново, община Дупница Михаела Радева реши първият ѝ самостоятелен концерт да бъде с благотворителна цел, събраните пари тя и нейното семейство ще дарят на дете в нужда. Михаела е на 13 години, а на цигулка свири от 5-годишна – досега винаги пред публика излиза с ансамбъла, с който репетира...
В неделя в читалище „Пробуда – 1919“ в град Кочериново се проведе благотворителна изложба. Своите картини представиха две местни художнички – Вергиния Карашка и Николета Василева. С изобразително изкуство Вергиния се занимава още от малка, а учител ѝ е бил Огнян Механджийски. „Обичам много да рисувам. С това уплътнявам времето си. Вдъхва ми..
Снежанка Филчева е автор на книгите „От копче до балтон“, „Бягство“, „Да оставиш следа“ и „Орисани“. Тя е един от съставителите на сборника „Народни художествени занаяти от Македонския край“, освен това е самоук художник, който има зад гърба си участия в редица изложби. Нищо, свързано с изкуство, не й е чуждо, като владее не само старите занаяти,..
Цените на основните стоки продължават да растат, а причините за това не са само външни фактори. Според председателя на партия МИР, Симеон Славчев, основният проблем е спекулата, липсата на регулации и недостатъчната подкрепа за българските производители. В интервю за Радио Благоевград той представи конкретни решения за справяне с проблема. Една от..