1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя от фермата до трапезата. Това разхищение има огромно отрицателно въздействие както върху глобалната икономика, недостига на храни, но и върху климатичните промени. „Хората по принцип не свързват климатичните промени с разхищението на храната. Тези две теми сякаш се разглеждат поотделно и аз исках да направя връзката и да я осветля малко повече“, сподели за Радио Благоевград Радина Калдамукова от платформата „Климатека“. Тя посочи, че според оценка от 2011 година на Организацията за прехрана и земеделие(ФАО), ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай. Данни от 2020 година показват, че в ЕС общото разхищение на храна е било 127 кг на човек, в България – 86 кг, като най-големи загубите в нашата страна са в първичното производство в секторите земеделие и рибарство.Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. „Зърнените култури се разхищават изключително много, над 25% и съответно те имат доста голям въглероден отпечатък от над 30% “, каза още експертът и посочи другата гореща точка – месото, чието разхищение е под 5%, но целят цикъл на неговото производство е твърде интензивен и води до над 20% от въглеродния отпечатък на изхвърлените отпадъци.
Като потребители със сигурност можем да намалим загубите от разхищението на храна. Подобряване на потребителските навици, добра организация на домакинството са част от малките, но важни стъпки, които всеки в ежедневието може да приложи.
Цялото интервю с Радина Калдамукова чуйте в звуковия файл.
Баку - столицата на Азербайджан бе домакин на най-голямата годишна конференция за климатичните промени – КОП 29, в която участваха над 66 000 делегати от 200 държави . За втора поредна година България имаше собствен павилион и бе представена с официална делегация от 72-ма души, начело с президента Румен Радев. Определените дати за..
Милена Димитрова е авторитетен журналист, с редица престижни награди, в това число и международни, с научни интереси в областта на журналистиката, писател. В нейната професионална биография са още работа в европейски институции и в държавната администрация. В момента тя е част от екипа на вицепрезидента. Милена Димитрова е председател и на..
Община Трън планира поскъпване на таксата за битови отпадъци за 2025 година. Както и досега, ставката ще се определя пропорционално върху данъчната оценка на съответния деклариран имот, а увеличението, което предлага администрацията, е с 2 промила. Така таксата ще стане 7 промила. Според общинското ръководство, въпреки увеличението,..
На 22 ноември, по случай Деня на адвокатурата, адвокат Борис Харизанов от Петрич, член на Адвокатската колегия в Благоевград, гостува в ефира на Радио Благоевград. В разговора той подчерта ключовата роля на адвокатите в правосъдната система и значението на тяхната професия за обществото. "Днес е денят, в който всички ние, гражданите на страната, трябва..
На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар е отреден за Ден на християнското семейство. Ден, в който напомняме за важността на семейството като основна ценност, обединена около вярата, обичта и добротата. По повод днешния празник вече от няколко години екипът на детска градина..
В Деня на християнското семейство четвъртокласници от Трето основно училище „Димитър Талев“ гостуваха в ефира на Радио Благоевград . Възпитаниците на Николай Михов – преподавател по религия в учебното заведение, разказаха за историята на празника и посланията, които той носи. „Изключително лесно се преподава религия на малки деца, защото, за щастие,..
През последните години политическото говорене у нас става все по-неслушаемо, защото отдавна вече медийните аудитории и публиката го възприемат като демагогско, лъжливо, като послания, на които не може да се вярва. Това означава, че една от най-важните тенденции по отношение на говора на политиците е, че фактите и логиката са изместени от стила на..