15, 16 и 17 юли в народната традиция се наричат горещници. За най-опасен се смята третият горещник, посветен на св. Марина, наричана още св. Марина Огнена, но и трите са наречени за предпазване от огън. Вярвало се, че огънят слиза от небето и който не празнува горещниците ще пострада от огън, в каквато и да било форма.
„Горещниците са в сърцето на лятото, има и астрономически предпоставки средата на юли да бъде най-горещото време. Но горещниците са различни от понятието горещи вълни. Гореща вълна може да имаме обикновено от май - до септември включително, но най-често юли – август“, поясни за Радио Благоевград д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и част от екипа на платформата Климатека. Експертът съобщи, че всяко увеличение с 2-3 градуса през месеца води до двойно увеличение на горещите вълни. В България проучване е установило, че след 1985 година рязко нараства броят на горещите вълни - не само тяхната честота, но продължителност, интензивност и екстремност.
Европа е най-бързо затоплящият се континент. Данните показват, че 23 от 30-те най-тежки горещи вълни, регистрирани в Европа, са настъпили през настоящия век, а смъртните случаи, свързани с жегата, са скочили с около 30% през последните 20 години. 2023 година беше най-топлата в световната метеорологична история, а вече 12 поредни месеца бележат абсолютен температурен рекорд, като по-високите месечни температури са в пряка връзка с честотата на горещите вълни. „На първо място те се отразяват на здравето на хората и природата, на стопанския живот “, подчерта д-р Спасова и даде още примери – за повредена инфраструктура, замърсяване на въздуха, пожари. Повече зелени площи в градовете, откриване на повече сини точки, избягване на презастрояването, използване в строителството на по-малко топлопроводими материали, боядисване на покривите в бяло са част от възможностите да се намали прегряването. „Необходимо е да се изграждат обществени климатизирани пространства, където могат да ходят хората да си почиват“, каза още д-р Зорница Спасова и припомни важността на качественото облекло в горещите дни.
Цялото интервю д-р Зорница Спасова чуйте в звуковия файл.
Животът тече на бързи обороти и едва смогваме да изпълним всички задачи. Влизаме от роля в роля, ту на работа, ту у дома и навсякъде имаме нещо несвършено, което не търпи отлагане. Плановете винаги са свързани с още натоварване, грижа за близките, изкарването на пари, плащането на сметки. Всичко трябва да бъде свършено, гонейки срокове и дати. В..
Благоевградска публика се срещна с Дима Кисьова, която представи в Регионалната библиотека „Димитър Талев” дебютната си поетична книга „Крилати многоточия”. Редакторката Камелия Кондова я нарича „Книга –сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но...в крайна сметка – феникс!” Дима е родена на 10..
В предаването „Сюжети от деня“ продължаваме да търсим различни гледни точки по тема, която засяга много хора у нас – страхът и тревожността, свързани с предстоящото въвеждане на еврото. Макар че това е икономически процес, той неизбежно засяга и психиката ни – провокира усещане за несигурност, притеснение от загуба на контрол и дори съпротива към..
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие през седмицата доклада за напредъка на Република Северна Македония към членство в ЕС, без нито една от предложените български поправки. Окончателното гласуване в пленарната зала е насрочено за юли. Темата бе сред акцентите в обзорното предаване “Събития и личности”. Според Виктор Стоянов,..
Оставката на Кирил Петков като съпредседател на „Продължаваме промяната“ е симптоматична за по-дълбока политическа ерозия, която засяга не само партията, но и цялостната идея за гражданска алтернатива на установения властови модел. Това коментира в ефира на Радио Благоевград Калоян Методиев, политолог и член на „Непокорна България“. Анализът му..
Служителите на звено Инспекторат към Община Благоевград започнаха да извършват проверки на документите и условията за отглеждане на домашните кучета. Кампанията стартира пред дни и ще бъде целогодишна, а не периодична. Целта е да се намали популацията на бездомните животни, които най-често са резултат от действията на недобросъвестни стопани на..
Гласуването на проектодоклада за напредъка на РС Македония във Външната комисия на Европейския парламент показа един сериозен проблем – влиянието на една държава, която все още не е член на ЕС, върху решенията, които се взимат, с така наречения скрит лобизъм. Това е нещо, което е недопустимо, особено когато противоречи на националните интереси на..