От миналата година Българското неделно училище „Камбана“ в Абу Даби работи по програмата „Неразказните истории на българите“ на МОН. Темата, по която работят, е „Българските следи в модерното архитектурно наследство на Абу Даби“. Проучването показва, че през 60-те и 80-те години на миналия век талантливи български архитекти печелят международни конкурси, взимат награди за проекти на сгради в страни от Близкия Изток. Например, две от емблематичните сгради в Абу Даби, тази на общината и на главния автобусен терминал, са дело на български архитекти. „Тяхната работа грабва освен с професионализъм, с талант и с това умение да претворяват в дизайна местните традиции и култура“, споделя Валентина Мирчева, училищен ръководител на Българското неделно училище. Тези факти не се знаят, те остават в архивите както в България, така и в личните архиви на архитектите и техните потомци. Остават и в архивите на емирството. „В многото разговори, които съм имала и с хора от общността, и с местни хора, всъщност никой не знае за тези неразказани истории. Това е целта на нашия проект, да съберем, да систематизираме и да представим лицата зад тези сгради“, допълва Мирчева.
Започват проучването и откриват, че гл. арх. Димитър Богданов е архитект на сградата на общината с колектив арх. Райна Донева, арх. Георги Анастасов, арх. Никола Карадимов, арх. Слав Николов. Главният автобусен терминал е дело на гл.арх. Къно Дундаков и колектив арх. Станка Дундакова, арх. Цветанка Андрейчин, арх. Валентин Спасов. „Това са много талантливи хора, чиято история, архивни снимки, разкази си струва да бъдат показани. Тези истории са интересни не само за българите, но и за местните хора. Проектите на сградите са участвали в международни конкурси и са печелили, самият шейх Зайед е взимал финалното решение кой проект да бъде реализиран“, разказва Мирчева.
През 2016 година Департаментът по култура и туризъм обявява тези сгради за част от тяхното, на Абу Даби, модерно архитектурно наследство. „Смятам, че след като се даде достатъчно обществена гласност на фактите за българските архитекти, и от българска страна, и от местна страна ще бъде направено нещо. Всъщност, една от целите на този проект е действително популяризиране и обогатяване на културния наратив и насищане с информация за българите. Ние сме една малка общност, за която не се говори често в културния календар на страната", допълва Мирчева. От ефира на Радио Благоевград тя изказа своите благодарности към арх. Георги Анастасов, който е предоставил ценния си личен архив и е отделил много време в даване на интервюта за сградите. Той е и живата връзка с историята на тези сгради. Благодарности получи и арх. Борислав Богданов, син на арх. Димитър Богданов, както и внучката на арх. Димитър Богданов Цветелина Богданова. Те също са споделили, разказали, представили и предоставили архиви и контакти, и цялостно са подкрепили проекта.
„Към момента направихме два много интересни, кратки филма с архивни кадри, снимки, срещи с общността, работилницата „Архитектура“ на нашите ученици и каталог. Това, което предстои, е една изложба, на която ще бъде представен целият проект и работата на хората, които участваха в неговото случване, едни много талантливи хора от България, архитекти, хора на изкуството“, не скрива вълнението си Валентина Мирчева.
Работата по проекта ще продължи, защото има и други сгради, дело на български архитекти – общината на Алаин, мол в Абу Даби и още няколко сгради с обществено значение.
„Неразказаните истории на българите“ е Национална програма на МОН, по която могат да работят организации извън България. Програмата е насочена към изследвания с цел утвърждаване на българската национална идентичност и популяризиране на българския език, традиции и култура в няколко направления: проучване на родови истории за значими личности в чужда държава; принос на достойни българи или факти от миналото, свързани с българската история в чужбина, както и принос на достойни българи от съвремието, които са знакови за културното и научното развитие на чуждите държави и на света.
300 хиляди сигнала са обработени са подадени в Националния център за безопасен интернет от януари до септември миналата година. Тревожната статистика сочи, че броят на обработените сигнали е пет пъти повече в сравнение с цялата 2023 година. Това каза за Радио Благоевград Мирела Христова, психолог в екипа на Центъра. Още..
Три граждански организации обявиха национален бойкот на всички хранителни магазини в България на 13 февруари. Движение „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи призовават гражданите да не пазаруват в този ден в знак на протест срещу високите цени на хранителните стоки. Според организаторите, цените..
Бившият депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев разкритикува идеята за въвеждане на таван на надценките върху храните, като заяви, че подобни мерки не дават очакваните резултати. В интервю за предаването “Събития и личности” той припомни неуспешните опити за контрол на цените по времето на правителствата на Андрей..
Достъпът до природните забележителности в района на петричкото село Ключ вече е по-лесен и безопасен, след обновяването на основните екопътеки. Това стана факт още през миналата година, благодарение на усилията, труда и средствата, вложени от страна на местната власт, на спонсори, като най-големият е таксиметрова фирма от София, на Сдружение..
34-годишният алпинист от Разлог Георги Колевичин изпълни още една своя мечта, изкачи най-високия връх на Южна Америка – Аконкагуа (6960.8 м). Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса и е най-високият изгаснал вулкан в света. На езика на инките Аконкагуа означава Каменен страж. На 12 януари Георги с още трима българи тръгват..
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..