Назад към миналото ни връща със своето задълбочено изследване гл.ас д-р Ива Станоева, автор на книгата „Народни костюми“ в Княжество България, излязла преди броени дни от печат. Книгата е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888–1889 г., съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките.
„…първият ми досег с тези документи беше през 2017 година, тогава започна работа един много интересен проект на СУ „Климент Охридски“ и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, като в този проект обедини усилия един интердисциплинарен екип от езиковеди, историци, архивисти, антрополози. А целта на проекта беше да покажем този ръкопис, който е от ръкописни документи от 1888 – 1889г., повече от 130 години“, разказа в ефира на Радио Благоевград д-р Ива Станоева и сподели, че документът е съхраняван дълго време в научния архив на БАН, но е останал почти неизвестен за научната общност.
„Това са рапорти на окръжни управители, на околийски началници и общински кметове, които изпращат в Министерството на вътрешните дела описание на народни костюми. Това е по предписание на ведомството, което тогава е оглавявано от Стефан Стамболов, чиято цел е била да модернизира Третата българска държава“ , обясни д-р Станоева и посочи любопитни факти от тези рапорти, които са писани десет години след Освобождението, три години след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, след Сръбско –българската война. Във времена на политическа криза в България, след абдикацията на княз Александър Батенберг, се изпраща т.нар. „окръжно предписание“, с което се изисква описание на народните костюми на населението от съответните окръжия в страната. Д-р Станоева посочи, че запазените до днес рапорти разкриват много ценна информация за облеклото, езика, бита и културата в отделните райони в България.
Изследването е насочено към широк кръг специалисти, работещи в областта на фолклористиката, етнологията, езикознанието, историята, културологията и към всички, които се интересуват от облеклото, езика, културата и живота в България в края на XIX в.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Ясно
Разкъсана облачност